Добър да е денят Ви, Уважаема Гаспожа Ненова!
Благадяря Ви, за добрия материал - "Криминално поведение- емоции".
Винаги съм бил притеснен- "Как ли ще се върнат от разходката?".
Бях ученик с интересна класна, която ни провокира към Валс и Танго.
Годините минаваха и предпочетох работа с трудни деца. Обичам математическата логика, таблиците и изводите от натрупаната повторяемост. Открояваха се три думи: потребност, танц и достойнство.
Да, често съм отхвърлян от колегите, когато заговоря, че криминалното поведение е Танц.
Ще се върна на годините и думите на класната- "...ще ви дам език, който ще ви изважда от всякакви ситуации, какво казвате с Валса и Тангото на наблюдаващите Ви...". Слушахме, изпълнявахме, изявявахме се, заради другарката Шеева(учителка по биология)(1970-1971).
Благодарен съм и за настойчивостта, разширих познанията и уменията си в българските народни танци.
Често водех "проблемни" групи на международни лагери в с. Кранево.
Първата вечер бе много трудна. Повеждаха инструктаж и ме предупреждаваха да си контролирам групата, защото се очакват проблеми с тях???
Усмихвах се и ги уверавах, че моите възпитаници ще станат любимци, а не създаващи проблеми. Молбата ми бе, първата изява да е наша, а писле да говорим.
Така и ставаше, защото езиците бяха различни, но всички деца, независимо от националността си, "четат" синхора, грацията и труда, който се крие зад изпълнението.
Съгласен съм с казаното в материала-"...при емоциите изразът е директен.". Нали така го показват и футболистите, когато са вкарали гол- с танц.
Всеки може да бъде променен, ако му помогнем да изпълни Ръченица, а после Валс. Това шокираше наблюдаващите и питаха, не е възможно да са едни и същи деца.
Ето и тайната в трите думи:- потребност, танц и достойнство.
Така е и в личните отношения. Приятен и съдържателен разговор, но загасвате лампата и оооооооо танца е недоялан, груб и пропускащ ритмичната синхронност с партньора??? Колкото и да са парите, удобствата, всеки би се огледал за друг, с когото да "танцува", макар и час седмично.
Появява се новоприет, минават формалностите с документи и настаняване. Появява се при мен в занималнята. Не задавам въпроси за минало и простъпките му. Питам- "...познаваш ли тялото си...?." Добре, да видим- "ще постъпя с теб, както постъпиха с мен в детството...". Вземам въже, премервам раменете и превръзвам глезените му с дължината на раменете, събут бос, повдига се на пръсти и пристъпва. После подигам брадичката му и слагам на главата три книги. Продължава да се движи на пръсти, но слагам върху книгите и чаша с вода. Няма наблюдаващи, но след седмица го прави в салона пред съучениците си. Аплодисменти. Само след месец е променено дете.
Много възпитаващи залагат на думи, анализи и примери. Не, аз вярвам в телата. Успея ли да променя тялото му, вече съм готов и да променя ценностите му в психиката.
Може да съм се отклонил от темата?
Ползотворен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.