Добър да е денят Ви, Уважаема Госпожо Нели Ненова!
Благодаря Ви, за болката и яростта Ви в материала!
Да, напълно сте прави, че съществува налагане върху децата, а не проникване в същността им.
Може би и аз прекалявам, че се намесвам с коментарите си?
Тук в моето селище са около 120 децата от 9 до 16г., но е интересна ролята на "душеприказчик".
Дали съм прав, нямам представа, но продължавам с приканвене на родители и деца към писане на писма, на ръка и с молив.
Срещите ни се провеждат в библиотеката към читалището.
Голяма е разликата в изговарянето на проблема и писменното му подреждане.
Дали се намесвам неправомерно в съдбата им, може би, но съм тук от 01.02.1995г.. Всички ме познават, а повечето от родителите са преминали през училището и помнят часа в 6 клас, когато се сблъскваха за първи път с положителни и отрицателни числа. Това бе първато пречупване на реалното, как от малко се изважда голямо и как голямото положително, при умножение с малко отрицателно се получава негативна стойност.
Така процедирам и в разговорите си с тях сега, как при голямото даване към децата, ако го умножим с мъничките негативности към свободната им личност, се превръща в огромно негативно, което потискат, но избухва.
Често им давам примера с балона. Надуват го, подават ми го, връзвам го и им го подавам. Опитват се да го развържат, но възелът ми е специален, като кукичка за въдица. Отказват се и го спукват.
После е опита с начупените стъкла и облите камъчета в найлонова чантичка. Начупените стъкла са 2 пъти по - леки , като тегло, от облите камъчета, но пробиват чантичката???
Може би не е науно обосновано от теорията, но вярвам в практическите опити и математическото решанаве на разминаванията в отношенията.
Може и да ми отговорите, с готоност ще се съобразя с Вас и ще го проверя в действията си с тях?
Ползотворен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.