Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за прекрасните уроци!
Спаси ме урок №6"Да живеем, играейки".
Бе в далечната 1976г. и думите на доцент Константинов-"...внимавайте, математиката е непривлекателна, играйте с децата...", роптаехме, доказвахме сериозността, но живота е мъдър и ме промени.
Трудни бяха първите години пред дъската, но се сетих за доцента и започнах да експериментирам.
Наблюдавах внимателно през междучасията и си записвах детайли от техните игри. Впечатлих се от прецизността им към правилата и клинчещите. Постепенно се пристрастих към дневниците си и продължих с писането от летни лагери, екскурзии и взаимоотношенията им в столовата.
Убедих се, че не са важни, само моите знания, а е важно да се заиграват и със скучната математика.
Постепенно превърнахме часовете в път през джунглата???
Приготвихме ли си раницата с необходимото, сух ли е кибрита ни и т.н., а кое правило сме пропуснали, за да не достигнем до правилният отговор в текстовата задача?
Тази игра ме запали и мен, постоянно търсех в приказките и филмчетата нещо различно и неочаквано, но не забравям, че децата са различни и трябва да има за всекиго по нещо.
Появиха си и мои здравословни проблеми. Помогна ми наблюдението в столовата и Вашето провило №4"Да разбираме потребностите на ортанизма". Как и защо са резервирани децата към отделна храна? Постепенно от интерес се превърна в хоби, а сега в начин на живот.
Четем, слушаме и гледаме, а забравяме за различността си и нуждата от зареждане, което да не е подражание или простото запълване на стомаха, а бурените са полезни, ако отделим време, за да ги опознаем и внимателно използваме.
Децата наблюдават и търсят полезността от предложените правила, а не рутинното им повтаряне.
Да, много е ценно в предложения материал- "...искаш ли да играем..."!
Ползотворен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.