Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за разплитащият материал!
Ходим в магазините, виждаме стоки и те са с етикетче.
Виждаме договор, намираме и ситния текст.
Поглеждаме се в огледалото, а нашето етикетче?
Трупаме дипломи, умения и опитности, започваме реализацията си, но нещо ни липсва.
Може да са малко възможностите, но за отрязък от време си оставяме сами.
Готов ли съм, за да прочета собственото си етикетче или сляпо ще следвам наставленията на обучилите и възпиталите ме.
Бях такъв, следвах, работех, изпълнявах, но в един момент се разбунтува тялото ми и ме наказа.
Сега е лесно, всякаква литература е достъпна, натрупаният опит на човечеството е описан.
Застанах пред огледалото и се запитах- "Какво избирам, опознаването на семката, от която съм или красивата опаковка, в която ми предлагат да се опаковам?".
Избрах анализа на семката, рискувах финансово и създадох предпоставки за развитието ми, предпочетох притесненията на близките ми в странността ми, но сега всички са доволни.
Не е лесно, много са съпътстващите съмнения, но е прекрасно, когато си се превърнал от буен поток в спокойно езеро.
Да, звучи много самонадеяно, но съм аз.
През последните години четем за мнозина, които са се оттеглили в джунглата или Сибир. Дали е нещо ново и странно.
Не, прочетох в историята, че така е постъпил император Диоклициан- оттеглил се в днешна Албания, за да отглежда зеле, а така е постъпил и нашият цар Борис в манастир, но е бил готов да се намеси.
Не, не се сравнявам с тях, но техният пример ме вдъхнови, а сега е смущаващо с постоянната информация за проблемни храни, това мога и това осигурявам на внуците.
Всеки го може, но само е нужно да вземе листа, да си направи табличка и да подреди 100-те въпроса към себе си.
Отговорите ще се появят, но е трудно с въпросите и смелостта да си ги задам и то в писмен вид, но и степенувани по важност.
После идва и химическият анализ.
Резус фактор, който е причина за изграждане на анти тела и необходимост от инжекция до 72 часа???
На мъжете ни е лесно, но на бъдещите майки?
Имам дъщери и ме вълнуваше въпроса за бъдещите внуци.
Пак стигаме до семката и етикетчето. Добре е да има любов, но познанията са важни, за да си спестим болка и разочарования от новопоявилия се живот, нали?
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Ви дава възможност да говорите с такава лекота... Бих помолила да разкажете още! Ако имате желание.

Добър да е денят Ви, Уважаема Станимира!
Благодаря Ви, за добрите думи!
Моля Ви, да ме извините за късния отговор, но при хубаво време съм в градината или в гората, а пиша сутрин и при следобедна жега.
Малко ми е трудно в разбирането ми, кое точно Ви интересува, като въпрос.
Само ще скицирам пътя си до тук, а Вие ще изберете, ако проявите интерес, конкретния въпрос.
1. 1963г.- експериментален клас от 6 годишни деца- чужда воля
2. 1967г.- три съученика от дом"Млада Гвардия" и съученичка от дом"Бодра Смяна"- първите въпроси за и против родителите.
3. 1971г.- техникум- родителски натиск
4. 1974г.- математика- собствена желание.
5. 1977-- брак и отдалечаване на 160км.- собствен избор.
6. 1977-1981г.- обикаляне в опит за родителство, първа среща с полза от билки и мануални техники.
7. !981г.- радост от първа дъщеря и новината-"...съжаляваме, но дясната ръка ще е неработеща..."- 10 дълги години в пътуване от Добринище до Балчик и обратно на всеки три месеца, абсолютна убеденост в ползата от различното познание.
8. 1984г.- поява на втората дъщеря, радост, но повече ангажираност с голямата.
9. 1991- 1996г.- неясноти, сривове и търсене, но напрежението са отрази на здравето и предстоящия край???
10. 1997г.- влагане всичко в селски имот и отдаване на познание, експериментиране, търсене. Справяне със здравето и уверена помощ за учението на дъщерите.
11. 2006- 2010г.- последователна поява на 4 внука и помощ за тях, а посещаващите ме си избират сами нужното им, не в пакет, а прясно набрано.
Това се случи, заради отдаването на огледалото и многото листи с връхлитащите ме въпроси.
Нямам отговори за много от въпросите, но открих пътя за търсенето им.
Сега сте Вие с въпросите, евентуално?
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

защото е било явно трудно и нелесно решение, а всъщност е много логично това, че близките се подпомагат по-ефективно от дистанция, която дава яснота на погледа върху всеки един аспект от съществуването им. Все пак е било трудно дори и само заради нестандартното решение... Благодаря ви, пожелавам и на Вас хубав и доброполучен ден :)))