Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за стряскащия материал- "...да скоча ли в дълбокото?"!
Да, не е приятно, но научаването е бързо и дава невероятни сили!
Роден съм до река Дунав, баща ми ме водеше и обясняваше, но се страхувах. Дядо ми стоеше с каменно лице и мълчеше.(много ни е разказвал за оцеляването си 1924-1931г. в САЩ, но го приемахме за приказка) Един ден ни предложи разходка с лодка до острова. Предложи ми да се изправя и погледна брега, после ме бутна във водата. Започнах да цапам и крещя. Помаха ми с ръка и вдигна греблата. Гълтах вода и продължавах да цапам. Хвърли ми малка дъсчица, протегнах се и усетих подигане. Приближаваше и отдалечаваше лодката. Беше ужасно, беше страшно, но почувствах течението и синхронизирах краката. Изтегли ме, като се смееше, а аз крещях, кашлях и го удрях. Приех и заобичах водата. Дойдоха изпитанията, но се сетих за урока и безразсъдно се впуснах в търсене на изход. Завърших и напуснах семейството, появих се в непознат град и останах. Вече съм убеден в ползата от риска. Промяната винаги е с поука. Допусках грешки, но трупах можене, което ме направи щастливец. Сега чета и слушам, че някой бил длъжен да ни предостави условия, за да се реализираме?
Не съм съгласен!
Можем и трябва да търсим нестандартното и непознатото!
Всеки ден е различен, а някой ми говори за вчерашния ден, не, радостта е, че ще има утрешен ден, който ще ми даде шанс, за да действам!
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.