Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за събуждащата тема!
Грабна ме-"Приемете съществуването на всички неща".
Да, трудно беше, когато бях с проблеми, да повярвам, че настоящото ми е бременно с моето щастливо бъдеще.
Много се блъсках с това изречение-"...имам проблем сега, а трябвало да се радвам на някакво щастие, някога...?".
Децата са малки, имат нужда от мен сега, а аз да се отправям мисловно в нещо, което не мога да докосна.
Смирих се, подчиних се, събрах си снимки от списания на малки дечица и си ги залепих в тетрадка.
Всеки ден си отварях тетрадката за час и си представях, че чувам гласчетата им да изричат-"дядо".
Бях си отделил кътче в мазата и там се отдавах на мечти, но допингът ми беше недостатъчен, усещах някаква липса.
Преместих се при земята и започнах с действия, бавни, но постоянни, като подпомагах настоящото на моите деца с мисълта, че грижейки се за тях сега с полезни продукти от земеделие, ще ме дарят с внуци, които да тичат и се радват на простора.
Работата ме увлече, забравих за болежките си в настоящото, защото имах надежда и най- вече усещах собствената си полезност, а не съжаление, което ми пречи.
Чаках с нетърпение съмването, за да действам.
Така минаваха дните и дойде 21.04.2006г., когато чух първото телефонно обаждане-"...честито тате, вече си дядо на първата си внучка...".
Колената ми омекнаха, разхождах се из градината, а сълзите се стичаха по бузите ми. Плачех на глас от радост, че си е заслужавало, действах(1997-2006), девет години с работа в настоящото, но вярвах, че е бременно с бъдеще.
Поникнаха ми крила, подмладявах се с всяко следващо обаждане и вече са четири внучетата.
Така осъзнах и съвета в началото, че моето действие сега, може да ми даде и щастието утре, но действие и действие, а не само обмисляне и "прекрасни" намерения.
Може да съм егоист, защото се капсуловах в хармонията на моето семейство, но нямаше външни успехи, които да ми дават сили.
Внуците растат, но ще трябва да разговарям с тях, а не само да нося чанти с плодове и зеленчуци.
Това ме амбицира да  следвам пулса на времето, да се отворя за новостите, които ще са тяхно ежедневие. Да чета, записвам и изпреварвам бъдещите им въпроси-"Защо е това дядо?", "Защо е така дядо?".
Така отпадна телевизора, а се намеси чичко Гугъл, който дава информация и книги, които осмислиха и изпълниха със съдържание вечерите.
Апетитът идва с яденето, така и при мен се увеличиха амбициите, че спазвайки режима си сега, ще сам здрав и можещ, за да доживея и видя децата на моите внуци.
Лесно е да мрънкам и изисквам грижите им към мен, но не, трябва да съм здрав и радващ се на техните успехи, вместо ангажимента-"...пак ли трябва да ходя при болният си дядо...".
Ето и отговора, моето внимание в настоящото и моето въздържание от изкушенията в магазините, ще ми гарантира моето щастливо бъдеще с веселите внуци, с които ще говорим за птичките, тревичките и пчеличките, а не за моите болести, които вече ги няма.
Да, звучи невероятно, но от 2006г. , дори и настинка съм нямал, защото дъщерите са в различни градове, често се налага с бабата да се редуваме с гледането на внуците при някоя от тях, но трябва да сме в добро здраве, за да тръгнем при нужда.
Виждаме се в скайпа и съм налепил снимките в стаята, но друго е живата прегръдка и веселите игри.
Няма време за проблеми, сега е време за решения, защо съм живял толкова и мечтая за остаряване в добро здраве, щом ще броя проблемите!
Приятен и отморяващ ден!
С Уважение, дядо Кольо.  

Много ми беше приятно да следя промяната в мислите и поведението, но нека всеки да се опита и ще видим резултата. Аз за себе си знам!:)
Хубава вечер, diadokolio и нека всички добри мисли са с теб!:))

Добър да е денят Ви, Уважаема Наталия Стоянова!
Благодаря Ви, за позитивните изречения!
Нямам представа, какво точно е мъдрост?
Чета, преписвам, проверявам и търся приложимост на наученото.
Вярвам, че поведението ни е винаги следствие от вътрешен подтик или нерешителност, за която ще съжаляваме много често.
Благодаря Ви, за подтика Ви към опитващите!
Времеемко е, но записаните мисли и прочетени на глас, могат да ни дадат и пътя за решаване.
Да, пътя за решаване, а не еднозначен отговор!
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.