Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за чудесната тема!
Да, може да съм богат, имащ снимки от невероятни места, подаръци от срещи с личности, но ако липсва снимката с внуци, това би било нищо за мен.
Грабна ме изречението- " Зрелостта е съгласие със смъртта"!
Много болезнено преживях първата си среща със смъртта, с починалата ми любима баба.
Къщата ни бе малка, брат ми бе при родителите, а аз в стаята на баба и дядо. Преместиха ни в друго жилище, за да строят жилищен блок. Баба плачеше всяка вечер и след 6 месеца почина, от мъка по градинката и двора с дръвчета.
Растях, учих, пътувах, но остана спомена от ежедневните действия на баба в градината.
Справях се с проблемите, но усещах липсата на нещо.
Проблем ме подтикна да рискувам с къща на село.
Имах нужда от собствено творчество, което да е полезно за децата ми, а при шанс и за техните деца.
Да, тук дойде и мястото ми при другите, които не познавам, които не ме познават, а желая да съм част от техните съседски отношения.
Тогава и изникна въпросът, който ме привлече в текста Ви- "Колко съм от това, което искам да бъда?".  
Много трудно!
Мястото бе нива, всички бяха свикнали със засяването и, а започнах с дупки за храсти, дървета и полезни треви.
Ежедневни бяха съветите и препоръките, за да не си губя времето, а да извикам трактора, че е време за сеене.
Търпеливо и внимателно отклонявах предложенията им.
Годините минаваха и често се налагаше да им давам от листата, клонките или корените.
Думите са интересни, но ползата от използването е запомнящото се.
Трябваха им 9 години, за да преминат от заниманията ми в градината към заниманията ми под асмата. Виждаха моливите, листите и нещо начертано, но не вярваха, че то може да е важно и за сложеното на масата за хранене.
Сега съм щастлив, доволен и спокоен при пътуванията си, защото съседите наглеждат къщата.
Виждаха идващите дъщери, после идващите внуци и приеха моята различност, която опознаха и усетиха.
Това е и моето вярване, не е важно колко си приказлив, а можеш ли да си полезен?
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо. 

.

Добър да е денят Ви, Уважаеми Владимир Йосифов!
Благодаря Ви, за поздравите!
Сега открих, че сте от родният ми град Русе!
Неведоми са пътищата на съдбата!
Приятна и ползотворна седмица!
С Уважение, дядо Кольо.