Добро да е утрото Ви, Уважаеми Поглеждащи и в Древността!
Изненада ни топлото, прибрахме зимните дрехи, но беше за кратко.
Тръгваме с устрем през младежките си години, но къде се изгуби стремежът ни, към пъртинарството и отстояване на различаващото ни?
Притежаваме очи, които гледат, но виждат ли, притежаваме уши, които слушат, но чуват ли, притежаваме уста, която изговаря, но казва ли добро, притежаваме ръце, но създават ли или са само, за да вземаме?  
Предстои нов сезон, време е, да се върнем към окръжността с червените стрелки, която ни тласка към създаване, което ще е полезно за мнозина. Да, можем да работим за заплата, да се впечатляваме от рекламите и да се хвалим с придобитото, но наближаваме 60-те и искаме признание, за кое, че сме били послушни потребяващи или от създаденото, което да говори без думи.
Кога са нужни много думи?
Когато се оправдаваме, че обстоятелствата са ни попречили да го завършим.
Направили ли сме го, оставяме го и думите са от околните.
През последните седмици се говори за здраве.
Пак ще повдигна, отвращаващата тема, за някои, но невероятен ефект, за вече повярвалите в телата си.
Често споменаваме, че се харесваме и обичаме в огледалото, но при проблем, тичаме при личния лекар и се караме, че няма моментален отговор.
Да, но какво правим?
Цял ден зареждаме телата си с всевъзможни храни и напитки, заставяме ги да преработват, лягаме да спим, телата ни са преработили и отделили елексира, който сутрин изхвърляме.
Да, ще си навлека омразата на мнозина, че това са отпадъци и е било отвратително, да се употребяват.
Добре, живото си е Ваш, решенията са си Ваши, но вкусът ни дава много отговори.
Разгледайте отново окръжността и червените стрелки.
Опитали сте собствената Ви течност, преобладаващ е соленият вкус, но Вие избягвате соленото, тогава разглеждаме мисловният ни процес. Първият сектор-бъбреци, солено, размишления.
Какво излиза?
Ние се отдаваме на прекалено дълго размишление, а пропускаме сектора- далак, сладко, изява.
Рискуваме, изявяваме се, независимо от притесненията или одумванията на околните и на третия ден получаваме благодарността от нашето тяло, като усещаме сладкият вкус от нашата течност, амбицираме се и продължаваме, като дозираме общуването, дори и с недоброжелатели, но действаме.
Вече усещаме приятен букет от вкусове в нашата си течност, но само сутрешната, при първото ни ставане, когато не е размътена от утайките.
Внимание!!!
Първо отделете седмица, за да промените храненето си- вода от стъклено шише, което е било на слънчев прозорец- 100мл. на час; тестените изделия са от вчера; живите, зелени продукти, са според сезона, а не, според мерака ни, като са 3 пъти повече от топлинно обработената храна. Дъвкали сме бавно и продължително, за да усетим удоволствието от всеки вкус, а не да напълним стомаха или да залъжем глада.
Мислим за хиляди неща, но най- важното, зареждането на тялото ни, оставаме на някое от следващите места.
Животът си е Ваш и нямам права, за да Ви преча, но съм егоистичен дядо и искам внуците ми да живеят сред весели и доволни от живота си хора, които създават, няма значение какво- писателя- книгата си, готвача- ястието си, градинаря-цветята си, учителят- часът си, но техен, съвършен продукт, а не, заради роботното време.
Да, навярно ще ме упрекнете, че това са небивалици!
Добре, така да бъде, но моите разговори с цветята, дърветата и зеленчуците, няма да ми отнемете. Радостното ми събуждане, защото ми е ясно заниманите през деня, няма да ми отнемете.
Вие решавате, Вие сте важни за Вашият живот, него натоварете със създаване, а мен пратете по дяволите, но Ви моля, мислете, записвайте си мислите, препрочитайте си мислите и следвайте целта Ви, независимо от цената!
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо. 

Мисля, че е полезно да приемеш себе си и по този начин. Това е и психически процес. Да не говорим, че на времето лекарите са пробвали от него, за да проверят здравето на пациентите си. А сега..? Само да им споменеш, че ще направиш опит за уринотерапия и ще те изкарат луд. Но все пак, нека обичаме и онова, което излиза от нас, не само онова, което вкарваме в корема си.
Благодаря ти за добрите думи и интересни съждения.
Желая ти ползотворна седмица.

Добра да е вечерта Ви,
Благодаря Ви, за добрите думи!
Бях на 10 години, ухапа ме куче и много се уплаших. Пожълтях и ме прибраха в болницата с жълтеница. Баба ми Радка е от с. Ломци и ми е разказвала, как е спасила баща ми от синя пъпка(антракс) с цвят от тиква. Много я слушах. Дойде в болницата и ми каза-"...ти си послушно момче, за първи път си в болница, можеш да излезеш по- бързо, ако вземеш това шишенце и го криеш под възглавницата си, всяка сутрин ще ходиш в тоалетната и ще го пълниш, а после изпиваш, но няма да казваш на никого...". Изписаха ме предсрочно.
Всеки има Право на Свободна Воля и сам решава, аз избрах и всяка сутрин си изпивам дозата от 250мл., средна урина.
Приятна вечер и успешна седмица!
С Уважение, дядо Кольо.