Добър да е денят Ви, Уважаеми Търсещи и Своя пътека!
Да, има хора, които променят историята!
Да, има хора, които се осмеляват и задават нови правила!
Често се налага и промяна на действията ми, които не са мои, но трябва да се съобразявам, да открия собствената си място, да имам стимул, след като съм се събудил, да стана и да действам.
Но, за кого?
Има ли смисъл в изречението- " Четящият, ще намери изход, смелост и ново начало?".
Да, защото се раждам, искам храна и чисти памперси, дават ми.
Проглеждам и ми казват, че близо до мен се наричат майка и баща.
Добре ми е в креватчето, но ме събуждат и завеждат в детската градина.
После в училище и ми показват чертички, които групирам и получавам думи, които ми помагат да превърна крясъците в искания и отстояване на територия.
Завеждат ме в библиотеката и тук става чудото, разхождам се, избирам и чета, чета, чета.
Излизам от библиотеката, слушам оплаквания и започва моето чудене, някои са отделили от времето си и са описали било, и предполагаемо.
Други са си направили труда и са дописали, като са го допълнили със собствени наблюдения.
Добре, но съм навършил 25г., тялото ми се е оформило и от потребител на текстове, аз трябва да се превърна в реализатор на собствената си личност.
Тук идва решаващият ми избор- потребител или създател?
Предлагат ми, да заменя някого, като колелце в общ механизъм- събуждане, ставане, работа, хранене, прибиране, заспиване и пак отново.
Не, не и не, та нали ме заведоха в библиотеката, когато бях малък, та нали четох, че животът ми е един, подарен от родителите, но нося глава и имам право на Свободна Воля, като се съобразявам с правилата в момента и не преча на Свободната Воля, на обкръжаващите ме.
Живея, потребявам, но щастлив ли съм?
Много труден въпрос.
Усетих щастието, когато започнах да създавам, когато усетих радостта от потребяващите моят труд, но не в общия коловоз, а моето произведение, които е неразбрано, но полезно и облекчаващо ги.
Да се сърдя и мрънкам ли, не, нямам време за това, та нали отделих толкова време за четене и сортиране, а хората около мен се нуждаят от краткия отговор, на вълнуващият ги въпрос.
Повечето сме изтърпяващи историята, която се променя в някоя столица, в някоя зала, от 300 или 500 човека.
А останалите извън залата?
Къде и техният вопъл, бунт и протест срещу 300-та или 500-те?
Тук е  и сега!
Някой е засадил плодни дръвчета, но наследниците му са заминали и плевелите са ги задушили, трионът, ножицата и мотиката са ми помощници, трудът е мой, но благодарните дървета ме даряват с плодовете си.
Да се върнем в библиотеката и приказката, в която умиращ баща казва на синовете си, че е закопал имане в лозето, прекопават го и разбират тайната, че имането е в много плод от лозите, които да превърнат във вино и да забогатеят.
Моето копане беше в окръжността с червените стрелки, деветте концентрични окръжности и кръвта от родителите ми.
Направих рязката промяна на 40г., но бавно и продължително създавах, докато се осмеля и в предлагането.
Сега се ползват от информацията и продуктите ми, но не защото само исках, а защото четях и проверявах прочетеното в ежедневни експерименти.
Така се превърнах в независим от климатичните и исторически промени, защото продуктите ми са без цвят, а полезни за всяка възраст.
Моят универсален инструмент е математиката, която ми помага в градината, сред цветята, дърветата и зеленчуците, но и сред хората.
Дозата си има конкретна стойност, а всички се впечатляват от конкретното, което да им е и полезно.
Наближава датата, за предстоящото почистване, но то ще има конкретно място и количество, а почиствам ли разсейващите ме занимания, винаги ще съм щастлив от постигнатото.
Бедни сме, защото се разсейваме, защото изневеряваме на заложеното в нас, защото отделяме енергия в коментиране на пречещото ни, а не го отрязваме.
Няма да бъда забравен, защото направеното от мен, ще е в техните домове и ще го ползват, много, след като е настъпила физическата ми смърт.
Да го направим, защото го можем!
Приятен ден!
С Уважение, дядо Кольо.   

* Бедни сме, защото се разсейваме, защото изневеряваме на заложеното в нас, защото отделяме енергия в коментиране на пречещото ни, а не го отрязваме. *

Добър да е денят Ви, Уважаеми Ники Станчев!
Благодаря Ви, за подкрепата!
Да, напълно сте прав! Вярвам в младите, които ще наточат меча и ще разкрият индивидуалността си, защото го има в гена ни.
Аз съм, от дефектните, винаги се оглеждах, за да съм в колектива и да не се отличавам, но набрах смелост и излязох на открито.
Силен беше насрещният вятър, но с всяко падане, ставах още по- силен, променях формата на продуктите, вслушвах се в мнението на потребяващите продуктите ми и четях.
Сега съм щастлив и доволен, че опитах, а внуците ще го продължат, защото има основи.
Весели и добротворни празници!
С Уважение, дядо Кольо.

Браво! Радвам се, че има такива хора като Вас! Научили сте се да бъдете щастлив, а за това се иска смелост! Такива като Вас не просто изтърпяват историята, те я творят, макар и да не тръбят на всеуслушание за това. Значи има надежда за всички човеци!
Благодаря и хубава вечер!

Добра да е вечерта Ви, Уважаема Офелия Георгиева!
Благодаря Ви, за поздравленията!
Защо съм щастлив?
Защото съм ненаситно любопитен в експериментирането, но с дозиран риск, който няма да натоварва икономически любимите ми дъщери и внуци.
Ежедневно се събуждам с нови въпроси, търся нужните знания, които да превърна в умения, те да са съблазнителни за внуците, да предизвикат желание, за да посегнат, да пипнат, да си повдигнат главичките към мен и в очите им да виждам въпроса, дори и да не е изговорен.
Много е лесно да им чета приказките и да ги поучавам.
Не, аз обичам, да ми е трудно, защото лесното ме превръща в лентяй, изгубвам имунитета към - "Очаквай- Неочакваното!!!".
Да, напълно сте права- "Значи има надежда за всички човеци!!!".
От къде идва моята надежда. Тя идва от действията на порасналите ми ученици.
Идват, сядаме, смятаме от парчето земя, до магазина в Германия. Забравиха моите забележки в часовете по математика, а винаги ми се сърдеха, когато ги изпращах след 7 клас.
Изминаха три години, а е реален дърводелският им цех, сливовата им градина, черешовата им градина, лозовият масив и цехът за надгробни плочи.
Винаги им предлагам-" напиши на лист смахнатата си идея, остави я да преспи седмица и я прочети отново, тя може и да е скок в бъдещето за твоята фамилия".
Весели и добротворни, празнични дни!
С Уважение, дядо Кольо.

Господин,,Дядо Кольо,, ,чета често ваши публикации,които не просто са копирани от някъде,а създадени от вас.Прави впечатление умението,което кара четящия да търси написаното от вас в блога.Пишете,че сте математик,а всъшност така завладяващо поднасяте личните си опитности и изследвания,че особено за последната публикация биха ви завидели не малко пишещи!
НЕНАТРАПЧИВО,СМЕЛО И РЕАЛИСТИЧНО успявате да представите противоречията на вас самия с обществото и сблъсъка с ограничителните рамки ,които ние сами си поставяме и се страхуваме да ги напуснем,защото неизвестността плаши.А човек би могъл да стигне далече.ако не се страхува да е създател!..и да върви по своята си пътека!Ако до сега не сте се замисляли защо ви четат,то знайте,че сте един самороден талант в публицистиката! Желая ви успех!

Добър да е денят Ви, Уважаеми Анонимен!
Благодаря Ви, за силните думи!
Те ме притесняват.
Опитвам се, да използвам думите, за да разкажа своята история, която би помогнала на някого, за да се справи със здравето си и да превърне хобито си в успешен продукт.
Да, навярно е трудно, да се повярва, че обикновените цифри, чертички, окръжности, точки и ъгли са отправната точка, за да се изправя и тръгна в моята посока.
Достатъчно е, защото те дават основата, а правото на Свободната Воля е определящото.
Приятни и добротворни да са дните Ви!
С Уважение, дядо Кольо.