Добър да е денят Ви, Уважаеми Приемащи и Неизбежното!
Земетресения, валежи, но нали беше и студена зимата! Това е преходно, пак ще е слънчево, но ще сме готови ли, за да се зарадваме.
Защо пиша този текст?
Защото е огромна разликата между радиото и възприемането на ситуацията от моите внуци.
Те са малки, спяха здраво и не ги стресна страха, който е в моята глава.
Вали, хладно е, но казват- "облечи ме, сложи ми шапката и да отидем на разходка".
Кой съм аз, защо се страхувам за живота си, а не се радвам, като тях, че мога да изляза и в дъжда?
Това ме притесни, не за тях, а за моите страхове.
Излязохме на разходка и ми казват-" виж дядо, птичките си летят, а ние не излизаме...цветята защо нямат чадъри...откъсни ни череши...".
Възрастни ли, затворени за околната среда хора, които сме обременени от утре, а пропускаме СЕГА!
Да, длъжни сме, за да им осигурим тяхното здраве и оцеляване, но къде да срием страховете си?
Често четем и чуваме за детската агресия, а вината не е ли наша?
Те са млади, радват се на СЕГА, а са обкръжени от възрастни, които са обременени с утре и натякват за липси и вещи, които нямат нищо общо с днес, с птичките, тревичките, цветчетата и вкусните плодове, които да откъснем.
Ходя след тях, наблюдавам ги и им се радвам.

Прибрахме се, преоблякохме мокрите дрехи, но те продължат с впечатленията от разходката, не отправят упрек към дъждовното и хладно време, а говорят за тичането по празните улици.
Това бе техният шамар върху моите притеснения!
Тръгнах си. Прибрах се, обух ботушите и отидох в градината, продължавам с разсаждането на цветята и храстите, а то да си ръми. Ще се стопли, ще дойдат внуците и какво? Ще трябва да се оправдавам, че е било кално и ме е било страх ли? Те ще са прави, цветята крещят за свобода и разсаждане, а аз да стоя до прозореца и да упреквам дъжда, че не спирал. В хубаво време го може всеки, а какъв страхлив дядо ще съм, от някакъв си ръмеж и кални ботуши.
Ръми, но копривата, глухарчето, лападът, магданозът, целината, копърът и девесилът са свежи. Ето ми и богата салата за стограмката двойно препечена, която да ме сгрее от работата с красотата в градината.
Приятен ден!
С Уважение, дядо Кольо. 

Приятен ден ;)

Благодаря за глътката позитивизъм и оптимизъм!

Прав сте,за съжаление,Уважаеми ДядоКолъо!
Ние сме тези,които насаждаме страховете и се предаваме пред тях.
А децата очакват да сме на тяхната ,,вълна,,и заедно да разглеждаме света.
Вината на всички ни се измерва в стреса ,който всяваме чрез собствените си страхове. Така ограбваме възможността да се радваме и да засаждаме Спокойствието ,което толкова ни е необходимо,за да сме полезни на Земята ни!!
Добре е да се отърсим от ,,притеснителното утре,, и да създаваме Днес и Сега!!

Добър да е денят Ви, Уважаеми Ангел Петров?
Благодаря Ви, за пожеланието!
Да, денят е приятен и спокоен, след обилното напояване!
Добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Благодаря Ви, че приемате моето учене от внуците!
С Уважение, дядо Кольо.

Добър да е денят Ви, Уважаема кауза Родина!
Благодаря Ви, за добрите думи!
Благодарен съм, че успявах да се уча от трудните деца в интернатите.
Те ме научиха да оценявам и да се радвам на мъничкото добро.
Предадох го на дъщерите, а сега се радвам на четирите внука, които ме отрезвяват и подтикват към радостта на момента, а не само с надежда-"някой ден".
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

понякога и на мен ми идва да цопна с крака в първата локва. Това е останало от детството. Ако е живо детето в нас, винаги можем с чисти очи да гледама на света. Поздрави!

Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за детството!
Всяка година ни поднася багри, аромати и позив към хармония с природните дадености.
Да, трудно е да се отдалеча от общия поток, към притеснения и заблуди, че потребяването е щастие.
Трудно ми беше, но съм щастлив, че рискувах.
Днес денят ми започва с много слънце, отивам в градината и ще продължа с разсаждането, прекопаване, за да отстраня излишната влага, за да са свободни цветята, дърветата и храстите.
Радвам се на възможността, а това ще оценят и внуците, като ме посетят в събота.
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Добър човек и българин си ти! Поздравявам те. Нека е добра и нощта и Млечният път да освещава крачките ви по добрите пътеки.
Как го правиш това аритметично моделиране на личността?..С добри думи или с добри цифри?
...А аз подстригах тревата, отместих мравките от плочника и сега внучките ми търчат боси по росата и чуроликат след баба си.
Добра да е годината ви.

Добър да е денят Ви, Уважаеми Арсен Люпен!
Благодаря Ви, за въпроса към добрите цифри и математиката!
Вярвам в корените и гените, които са ни оставили древните българи, които са подарили календара на китайците.
Поглеждаме цветята, животните, птиците, рибите и дърветата. Всички са различни, а смятаме, че щом е човек, то той трябва да е като останалите.
Не, не сме еднакви!
Научих го по трудния начин:
1. Казваха, че не можем да имаме деца- открих алтернатива и си родихме две дъщери;
2. Голямата ни я изродиха с раменна луксация- отказах да приема операция и открих алтернатива, сега е добре и тя има две деца(с предварително моделиране на желанието- първо момиче и после момче);
3. Втората се уплаши и получи псориазис във втори клас- открих алтернатива, тя реши и сега продължава като рехабилитатор, но последва кака си и първо си роди момиче , а после момче.
Това ме подтикна да търся прогнозирането, което изучих в казармата- метео- наблюдател в Долна Митрополия. Защо циклите в атмосферата, да са прогнозирани, а човекът срещу нас не?
Ако имате време и търпение, разгледайте ми постовете от декември и ще се запознаете със заниманията ми, а ако ми изпратите данни, ще Ви разкажа за Вас, без да Ви познавам, но трябва и да го допълним с анкетата от 200 въпроса, където ще се прояви Вашата Свободна Воля на Избор.
Младостта ми бе напрегната, благодаря си, че не се уплаших, а потърсих различно решение, сега съм щастлив дядо и се грижа за екологична градина, за тях.
Приятен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Проблемите в ежедневието,несигурният утрешен ден затлачват душите ни...така пропускаме много от МАЛКИТЕ РАДОСТИ,които изграждат ГОЛЯМОТО ЩАСТИЕ ...
Трябва да се радваме на всеки свой миг,защото е неповторим...
Вчерашният ден е история,утрешният -е мистерия...Днешният ден е подарък и трябва да му се насладим...Защото времето никого не чака...

"...Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!..."Петя Дубарова

Осъзнае ли човек тази истина,ще погледне с други очи на живота си...

Поздрави и усмихната вечер:)

Добро да е утрото Ви, Уважаема Цанка Илиева!
Благодаря Ви, за добрите думи!
Невероятна е готовността на природата, за да ни е полезна, но е нужно и усилие от нас, за да разгадаем, да спазваме нейните правила и се радваме на подаръците и.
Благодаря Ви, за прекрасния стих!
Да, опитвам се в градината. През 1997г. сложих 316 клонки от чимшир, за да оформя първо алеите. Сега са еднометрови храсти, защото им благодарях всяка сутрин, че ще се вкоренят и ще пораснат.
Търпелив съм, а това се разбира от природата и ме награждава с аромати, багри и плодове.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.