Добър да е денят Ви, Уважаеми Търсещи! Продължение, към търсене на общото в различното. Човекът е някъде по земята, различни са вярванията ни. Керваните са пътували, общували са, трупали са знания и опитности, оставили са ни маркери, които можем да следваме или да пренебрегваме, за да ни е по- интересно. Стоките са с някаква стойност, но диалогът "Продавач- Купувач" е бил определящ. Как е при нас, стойността е фиксирана и се надяваме на реклама и евентуална отстъпка, но продавачът не е печеливш от продукта, а от общото количество. Какво са забелязали керванджиите? Те са търсели общуване, като са отбелязвали големината на селището и социалната среда. Превърнали са пазарлъкът в изкуство и награда, за купувача! Представител съм на Запада, но търся тайната в Източните препратки. Какво ни дават те и мажем ли да обогатим личната си карта, която познаваме от зодиака? Да! 1. Ще разделим деветата окръжност на 64 сектора по И-Дзин  2. Ще фиксираме картата по Овена, а вътре ще сложим домовете, както и снимката си. 3. Търсим чакрите, като главата ни е в максимума, а краката в минимума. 4. Подреждаме планетите и транзитите им 5. Свикнали сме, да поставяме родното място, като географско понятие с координати, но то е населено място, което е с брой жители и ни оказва влияние, а допълваме и със семейството. Вече имаме пълната картина, която можем да разчитаме. Защо е важна средата на развитие? Подарявате семе, луковица или резник. Необходимо ли и допълнително разяснение, за да се развие цветето, храста или дървото? Да! Обръщаме внимание на растенията и животните, а пропускаме детето. Прибираме се от работа и питаме- "Нарисували си рисунката в градината?", а би могло да променим въпроса- " Срещна ли трудност при нарисуването на рисунката?". Кой от двата въпроса е отворен за диалог? Защо връзвам картата с въпросите? Защото даденостите в картата, трябва да се развиват, а общуването е първата брънка, за да разплетем моженето им. Ще ме упрекнете, че много хора от малки селища и с трудни родители, са успели. Да, така е, прави сте, но те са имали среща, разговор и подтик от друг човек. Нали сме отговорни родители, защо да искаме, някой друг да свърши нашата работа? Тук не е важен полът на родителя, а свободното му време и отвореността му към бъдещето на детето им. Трудно е, много е чертането и писането, но гарантира щастие и усмивки около масата. Опитайте! Приятен и добротворен ден! С Уважение, дядо Кольо.