Постинг
25.03.2011 07:39 -
Дърво или движение с промяна?
Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за чудесната притча-"....дървета сред полето, здрави, големи, но самотни и неподвижни...".
Големи и малки обичаме приказки, търсим поуки, изход, разрешаване на неясен проблем или надеждна сламка?
Да, ние сме следствие от отношения на родителите ни. Помним жителството и стремежа към получаването му.
Можем ли да бъдем волни?
Децата растяха, аз се преместих, но нужно ли беше тяхното вдървяване. Разговаряхме дълго и с много спорове, но сега са волни с намиране на собствено място.
Както пишете, дървото е високо, силно и даряващо със сянка за изморения пътник.
А ние?
Пораснахме ли, плододаващи ли сме, можем ли да се вкореним и да сме търсени за плододаването ни, което да изпълва с глъч пространството около нас? Предпочитат ли ни птиците, за да свиват гнезда в клоните ни?
Да, прекалено самонадеяно е от моя страна да се оприличавам с дърво и стремежа за близост към моженето ми???
Вярвам в ритмиката, циклите и периодиката. Приемам съвета на древните- "....детството приключва с навършването на 60та ни годишнина...".
Изкушаващи са предложенията за собствено жилище и 30но вкореняване, а нашето учене, нашите стремежи към непознатото?
Трудно и проблемно е с наемни отношения, но сме свободни да станем и тръгнем, а материалното вкореняване в крепостта на облагите ни задължава.
Годините минават, силите ни намаляват и тогава е време за вкореняване, но сме станали продукт, който е интересен и притегателен, няма да сме самотни и изоставени, защото ще ни търсят.
Такива са и последните три факта- Япония, Либия и Сливен.
Търсим и предполагаме сигурност, а живота ни изненадва, нали?
Предпочитам несигурността и търсенето с път към себе си!
Ползотворен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
Благодаря Ви, за чудесната притча-"....дървета сред полето, здрави, големи, но самотни и неподвижни...".
Големи и малки обичаме приказки, търсим поуки, изход, разрешаване на неясен проблем или надеждна сламка?
Да, ние сме следствие от отношения на родителите ни. Помним жителството и стремежа към получаването му.
Можем ли да бъдем волни?
Децата растяха, аз се преместих, но нужно ли беше тяхното вдървяване. Разговаряхме дълго и с много спорове, но сега са волни с намиране на собствено място.
Както пишете, дървото е високо, силно и даряващо със сянка за изморения пътник.
А ние?
Пораснахме ли, плододаващи ли сме, можем ли да се вкореним и да сме търсени за плододаването ни, което да изпълва с глъч пространството около нас? Предпочитат ли ни птиците, за да свиват гнезда в клоните ни?
Да, прекалено самонадеяно е от моя страна да се оприличавам с дърво и стремежа за близост към моженето ми???
Вярвам в ритмиката, циклите и периодиката. Приемам съвета на древните- "....детството приключва с навършването на 60та ни годишнина...".
Изкушаващи са предложенията за собствено жилище и 30но вкореняване, а нашето учене, нашите стремежи към непознатото?
Трудно и проблемно е с наемни отношения, но сме свободни да станем и тръгнем, а материалното вкореняване в крепостта на облагите ни задължава.
Годините минават, силите ни намаляват и тогава е време за вкореняване, но сме станали продукт, който е интересен и притегателен, няма да сме самотни и изоставени, защото ще ни търсят.
Такива са и последните три факта- Япония, Либия и Сливен.
Търсим и предполагаме сигурност, а живота ни изненадва, нали?
Предпочитам несигурността и търсенето с път към себе си!
Ползотворен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари