Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за силовъзстановяващият материал!
Впечатли ме-"...наблюдавай мислите си, като гост..."!
Да, това ме разболя, а и спаси. Бях отдаден само на математиката и порядъка, но действителността и случващото ми се ме смазваха.
Намерих сили и си наложих "информационен пост". Транзисторът и весниците ги нямаше, но изреченията продължаваха да ме "бомбардират". Посегнах към земеделието, а в почивките пренасях мислите върху листи. Натоварвах ги с въпросите- "Защо?", "Кое е истина за мен?", "Добро ли е за близките ми и мен?", "Полезно ли е за новите ми занимания?".
През първите 6 месеца бе ужасно объркващо. Притежавам инат и продължих.
Постепенно открих порядъка в "спохождащите ме мисли".
Вече следвам съветите им. Знанията и социалният ми опит са полезни, но недостатъчни.
Оказа се, че компютърът в главата ми е мощен помощник, който обработва чуто, видяно, усетено и докоснато, предупреждава ме за промяната.
Минаха години и се върнах към любимата си математика. Чувал съм, че други се опират на сънища и интуиция.
Заложих на цифрите, циклите и последователността, кога и защо ме спохождат???
Това е валидно за мен, а всеки притежава свободна воля при неговия си избор.
Научих се, вечер да поставям задачи на "компютъра" в главата ми и сутрешното ми събуждане стана приятно, а и с подсказки.
Моето решение е- давам свобода на спохождащите ме мисли върху безпристрастния лист, не ги отричам и отхвърлям, а проследявам във времето.
Това упражнение ми помага, а ми дава и подготвеност за предстоящото, но не пропускам и сутрешната благодарност пред огледалото.
Ползотворен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.