Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2011 08:23 - Продължение за мисленето и реалността.
Автор: diadokolio Категория: Изкуство   
Прочетен: 572 Коментари: 0 Гласове:
0



Добър да е денят Ви, Уважаема Козирог!
Благодаря Ви, за добрите думи и за усмивката!
Да, следя в групите и се включвам с опит, за да провокирам и чужд, което е безценни уроци.
Споменавате за разбиране на случващото се около Вас. Да, различни сме и трябва да съхраним различността си, а текстовете са горивото, за да летим.
Защо си позволявам коментиране по несъвместиви теми. Дългите нощни и неделни дежурства с различни деца и интернати ми даваха възможност да чета и експериментирам.
Излизам от комисията за казармата с направление- синоптик към ПВО и ВВС. Баща ми се чуди. Дойде деня и пристигнахме. Оказа се четене по звездите и облачетата, за да се правят прогнози и карти, които виждате по телевизията. Превръщахме изреченията в цифри и радистите ги разпращаха. Това бяха две години с нощни дежурства и ежечасно наблюдаване на небето с отчитане на 9 вида данни.
Защо Ви занимавам с моята казарма?
Защото е пряко свързано с мисленето и различността на абсолютно всеки.
Това ми помогна и в работата с деца от интернати, която си избрах сам.
Различният ми подход ги привличаше, защото децата си споделят и се впечатляват, когато им е казано различно изречени за тях самите, а не папагалски наставления за правилно и неправилно. Всички се разпръснаха, но интернет ни събра и сега си спомняме дългите разговори, които са им помогнали да реализират различността си, дори и на висока цена, но тяхна и сладка радост от постигнатото.
Вие пишете- "...просто да продължиш напред...".
Напълно сте права. Това се опитвах да им предложа, да оставят злобата към изоставеността им в миналото и да откриват възможностите за себе си. Не бе лесно, защото често поподаха в ситуации и чуваха-"...внимавай, това е от интернатските...", а после плачеха и проклинаха съдбата.
Най- голямото ми богатство е търпението в изслушването им без коментар, а предлагане на решение и акумулиране на мъката им в опитности, които са непознати за повечето хора.
Благодаря Ви, за прекрасноте думички- "...знание, разбиране, яснота и помощ...".
Да, това получаваха от: личните си дневници, познанията за датите, чуждият лицеизраз и невербалното общуване.
Нужни са само три години и се научава, а остава за цял живот и не изчезва с пенсиониране.
Сега е изобилно с книги, в които се предлагат съвети, но НИЕ сме индивидуалности и трябва да го приемем, да го развием, да го отстояваме и да не подражаваме, което ще ни превърне в част от тълпата.
Доволен и щастлив съм от миналото си, което ме зареди с различна усмивка и различна дума за всеки от внуците ми.
Ползотворен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.


Тагове:   книги,   изслушването,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: diadokolio
Категория: Изкуство
Прочетен: 455755
Постинги: 251
Коментари: 403
Гласове: 1378
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031