Постинг
31.03.2011 07:45 -
Подобното с подобно и сме радостни!
Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за възраждащият материал!
Чудесно е правилото- "подобното с подобно".
Сега е сезона на отмахването, събуждането, преоткриването и възраждането.
Природата ни прави подарък с цветовете си, които можем да съхраним с маслен и спиртен извлек.
Отмахваме дрехите, а копривата е навсякъде, свежа и крехка за прясна салата.
Събуждаме се, светло е, напълно достатъчно, за да се усмихнем и тръгнем с радостно сърце.
Растителният свят но предлага нарастващи филизи, нямаме силата на преживните животни, но притежаваме умения, за да извлечем живителната им енергия.
Няма пречка, за да тръгнем по- рано и да постоим 15 минути под цъвнало дърво. Цветовете са ярки и привличат, а енергията им ще ни се предаде, само ако и се предоставим?
Да, трудно ще ни приемат бързащите, ако сме прегърнали дървото, но живата си е наш, а проблема е на неразбиращите ни преминаващи.
Останали за 5 минути в прегръдка и усещаме устремилите се сокове от корените към връхчетата, а телата ни ще завебрират с техния устрем.
Защо ли в манастирите, дворците и палатите са с алеи от чимшири, защото в тях е силата. Вмъкваме ръце в чимшира и обтриваме откритите си части. Влагата прониква в мускулите и костите ни. Ставаме повратливи, а наградата е и радост от гъвкавото ни тяло.
Както е написано в материала- "...енергията, създаваща нашата реалност...".
Природата ни я подарява безплатно, но смелостта е наша, за да посегнем и допуснем в телата си, която ще забележат и околните.
Успех! Ние можем!
С Уважение, дядо Кольо.
Благодаря Ви, за възраждащият материал!
Чудесно е правилото- "подобното с подобно".
Сега е сезона на отмахването, събуждането, преоткриването и възраждането.
Природата ни прави подарък с цветовете си, които можем да съхраним с маслен и спиртен извлек.
Отмахваме дрехите, а копривата е навсякъде, свежа и крехка за прясна салата.
Събуждаме се, светло е, напълно достатъчно, за да се усмихнем и тръгнем с радостно сърце.
Растителният свят но предлага нарастващи филизи, нямаме силата на преживните животни, но притежаваме умения, за да извлечем живителната им енергия.
Няма пречка, за да тръгнем по- рано и да постоим 15 минути под цъвнало дърво. Цветовете са ярки и привличат, а енергията им ще ни се предаде, само ако и се предоставим?
Да, трудно ще ни приемат бързащите, ако сме прегърнали дървото, но живата си е наш, а проблема е на неразбиращите ни преминаващи.
Останали за 5 минути в прегръдка и усещаме устремилите се сокове от корените към връхчетата, а телата ни ще завебрират с техния устрем.
Защо ли в манастирите, дворците и палатите са с алеи от чимшири, защото в тях е силата. Вмъкваме ръце в чимшира и обтриваме откритите си части. Влагата прониква в мускулите и костите ни. Ставаме повратливи, а наградата е и радост от гъвкавото ни тяло.
Както е написано в материала- "...енергията, създаваща нашата реалност...".
Природата ни я подарява безплатно, но смелостта е наша, за да посегнем и допуснем в телата си, която ще забележат и околните.
Успех! Ние можем!
С Уважение, дядо Кольо.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари