Добър да е денят Ви, Уважаеми Четящи и Пишещи!
Трудно се престраших в посягането към блог. Сух и логичен съм, математик.
Много съм щастлив от завръщането на четенето и четенето на приказки за деца.
Постоянно гледаме, слушаме и четем за разочаровани хара, а бавно, внимателно и подтикващо е дадено в приказките.
Често споменаваме за водещата любов.
Към кого?
Защо принцовете и принцесите са търсели жених с изпитания и невероятни проверки.
Поуката е невероятна, подобряване на родовата кръв.
Много е изписаната литература за личната ни кръв, характеристиките и предразположеностите , и изкушенията.
Срещаме се, питаме за името и датата на раждане, но споменем ли- "...познавате ли кръвта Ви...", тогава ни поглеждат дистанцирано.
Впечатляваме се от цифрите и звездичките, които се тълкуват от някого, а реалната кръв, която можем да докоснем?
Поглеждаме в древността и се ужасяваме от жертвоприношенията.
Вече 111г. сме наясно с различността на кръвта ни.
Чуваме за апела към кръводарители.
Кръвта е безценна, а захранваме ли собствената си кръв с правилните продукти?
Познаваме ли кръвта на родителите си, на баба и дядо?
От раждането да смъртта ни, дали има почивен ден за сърцето и движещата се кръв?
Кого назначават на работа, какви са отговорностите му и ооооооооо поредната изненада в несправянето.
Да, знанията, опита и обучението е важно, но вътрешната същност за прилагането на наученото?
Впечатляваме се от личните умения, но го правим отговорник и се втрещяваме-"...това същия човек ли е...?".
Трудно ще навлезе в "човешки ресурси", много ще са претендиращите, защото са с диплома, а ги отхвърлят, защото кръвта им не е била подходяща.
Вярвам в повсеместното навлизане на този водещ детайл в човешката същност.
Ползотворен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.