Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2011 06:42 - Ние и стихиите в нас.
Автор: diadokolio Категория: Изкуство   
Прочетен: 620 Коментари: 0 Гласове:
1



Добър да е денят Ви, Уважаема Госпожо Ненова!
Благодаря Ви, за прекрасния материал.
Напълно сте права, технологическата революция е факт, но еволюционните промени в нас са от четири поколения.
Чудесни са предложенията Ви, за свързване със стихиите. Позволявам си и предложението за камък и дърво. Виждат се в снимките - "Дървената пътека" от пънчета и "Каменното кресло" с източен гръб в пирамидата.
Всички сме различни и с различно процентно съдържание на стихиите, това ни помага, за да разделим и ежедневните си ангажираности с тях.
Полезно е казаното от Вас-" Тук важана роля играе съсредоточаването и усещането."
Трудно ми бе, когато ми го предлагаха, като вариант за възстановяване, бързах и възразявах, но се влошавах. Събрах се и се преместих. Започнах с вкореняване на чимширени клонки в алеи, после с фиданки, с дървени трупчета и две каруци камъни.
Сядах на земята и се вслушвах в усещанията, бях прочел за мрежата от енергийни точки. Открих ги и разположих комбинацията от камък и дърво.
Така изминаха 14 години и все по- млад ставам, по- спокоен и по- добронамерен.
Отделих години, за да чета приказките с проглеждане в завоалираните подсказки. Много са примерите за "крадене" на генен материал от градинари, дърводелци, хамали, пепеляшки и т.н..
Права сте за- "...романтичната същност...".
Чантите ни са големи и има място за парченце дърво и камъче, което да държим във всяка ръка, докато сме "потънали" в любимата си снимка с природна даденост.
Дали това е нашата снимка?
Тялото ни ще ни отговори, като усещаме мравучкане по гръбнака ни.
Важни сме ние, а чуждите съвети са напътстващи.
Трудно бе, но започнахме плахо всеки вторник от 18.00 до 19.30ч. в читалището ни.
Сега се увеличава увереността от споделянето. В началото се чуваше често възкликването- "...и това ли се използва...". Вече са спокойни в откровенията си, защото се стимулира самочувствието им, че всеки от нас е необятна вселена, като споделеният опит е помагаща сламка за друг.
Вслушахме се в предложението за "Малкото, голямо четене". Децата си пожелават приказката, подсказват, но им е интересно, когато е четена от различен дядо или баба. Читалището се изпълва с детски смях, а и престъпване към библиотеката.
Ползотворен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.


Тагове:   снимка,   примерите,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: diadokolio
Категория: Изкуство
Прочетен: 458388
Постинги: 251
Коментари: 403
Гласове: 1378
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930