Постинг
10.04.2011 07:31 -
Събуждане с усмивка и радост от новия ден!
Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за силовъзстановяващата тема- "Когато денят ми започва добре!!!"
Ще пропусна историята и проблемите, а ще се концентрирам върху последните 14г.
Прочитайки книжките за Питагор, Хермес и Конфуций се открои думата "усещам".
Каква е връзката на думата "усещам" със сутрешното събуждане?
Започнах неуверено, а вече с убеденост!
Събуждам се сутрин и се щипя, усетя ли, веднага се усмихвам, защото съм жив, а това е достатъчно условие, за да посрещна предизвикателствата на поредния ден.
Облекло ли?
Обувки ли?
Дрънкулки ли?
Важна е моята усмивка и радостта от ставането, а чуждите погледи за моите странности, това са съпътстващи подробвости на околните.
Чистичко и удобно за тялото ми облекло, а дали е съчетано подходящо, изобщо не ме интересува.
Вярно, в началото ме поглеждат странно, но след разговора и напровеното от мен, веднага се забравя облеклото ми.
Това е моята радост от събуждането, защото се познавам и знам, какво ще направя и кажа през деня.
Внимавам, чета, съобразявам се и то с едничката цел, да се събуждам с усмивка.
Имам ли проблеми?
Да, случват се, но съм се събудил, денят е мой, защо да се ядосвам от сърдитата служителка.
Пример:
На 08.04.2011г. съм на опашка, за да бракувам МПС. Сърдити и мърморещи хора. Усмихвам се, споделям, че сме се събудили, а ангажимента е наш, нека се развеселим. Веднага се отдръпнаха и ме гледаха с недоверие. Дойде ми реда. Служителката изнервена и рязка. Отдръпнах се и си тананикам весела песничка. Квестора се стегна и приготви за реакция. После чух думите на служителката с усмивка- "...страннико кажи...". Подадох и документите, благодарих и за усмивката и всичко протече леко, и с взаимно обменяне на положителна енергия.
Това е моята тайна, брадат, космат, странно облечен, но доволен от подареният ми пореден ден.
Животът е толкова кратък, а все бързаме към смъртта.
Защо бързаме?
Единственото сигурно нещо е, че роденият от жена ще умре.
Да, и малкото ми дни на земята трябва да са с усмивка.
Това проумях 3 месеца след 40-я си рожден ден и вече спазвам 14г. години, а се подмладявам и радвам на внуците.
Ползотворен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
Благодаря Ви, за силовъзстановяващата тема- "Когато денят ми започва добре!!!"
Ще пропусна историята и проблемите, а ще се концентрирам върху последните 14г.
Прочитайки книжките за Питагор, Хермес и Конфуций се открои думата "усещам".
Каква е връзката на думата "усещам" със сутрешното събуждане?
Започнах неуверено, а вече с убеденост!
Събуждам се сутрин и се щипя, усетя ли, веднага се усмихвам, защото съм жив, а това е достатъчно условие, за да посрещна предизвикателствата на поредния ден.
Облекло ли?
Обувки ли?
Дрънкулки ли?
Важна е моята усмивка и радостта от ставането, а чуждите погледи за моите странности, това са съпътстващи подробвости на околните.
Чистичко и удобно за тялото ми облекло, а дали е съчетано подходящо, изобщо не ме интересува.
Вярно, в началото ме поглеждат странно, но след разговора и напровеното от мен, веднага се забравя облеклото ми.
Това е моята радост от събуждането, защото се познавам и знам, какво ще направя и кажа през деня.
Внимавам, чета, съобразявам се и то с едничката цел, да се събуждам с усмивка.
Имам ли проблеми?
Да, случват се, но съм се събудил, денят е мой, защо да се ядосвам от сърдитата служителка.
Пример:
На 08.04.2011г. съм на опашка, за да бракувам МПС. Сърдити и мърморещи хора. Усмихвам се, споделям, че сме се събудили, а ангажимента е наш, нека се развеселим. Веднага се отдръпнаха и ме гледаха с недоверие. Дойде ми реда. Служителката изнервена и рязка. Отдръпнах се и си тананикам весела песничка. Квестора се стегна и приготви за реакция. После чух думите на служителката с усмивка- "...страннико кажи...". Подадох и документите, благодарих и за усмивката и всичко протече леко, и с взаимно обменяне на положителна енергия.
Това е моята тайна, брадат, космат, странно облечен, но доволен от подареният ми пореден ден.
Животът е толкова кратък, а все бързаме към смъртта.
Защо бързаме?
Единственото сигурно нещо е, че роденият от жена ще умре.
Да, и малкото ми дни на земята трябва да са с усмивка.
Това проумях 3 месеца след 40-я си рожден ден и вече спазвам 14г. години, а се подмладявам и радвам на внуците.
Ползотворен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
