Добър да е денят Ви,
Необходимото съм сложил в земята. Събуждам се и ооооо вали. Това е подарък за земеделеца. Обичам ровенето в земята и радостта от поникването.
Ръцете ни са всеможещи. Лесно е да им дадем възможност, а ще се появят и нуждаещи се от създаденото.
Хленчим ли? Вторачваме ли се в мрака?
Светлината е повече. Ние я претворяваме в доброделство.
Разхождаме се в манастири, замъци и дворци.
Виждаме алеи от чемшири. Защо ли?
Те са два вида- храст и дърво, но бавно растящи.
Експериментирах през 1997г. с 300 клонки.
Съседите ме разубеждаваха, че е безмислено заниманието ми.
Годините минаваха, а сега са по метър.
Всяка сутрин си вкарвам ръцете в храстите и с росата им се обтривам.
Невероятно е въздействието.
Хората отминават, но околната среда е винаги в готовност да ни подпомогне.
Малко четене и усилие, а резултата е буренясване на пътеките ни към личния лекар и аптеката.
Постоянно ни информират за проблемни храни, а е шанс да подкрепим баба или дядо, за да са ни в помощ с чиста храна.
Градинките са пълни с пенсионери, а селата се обезлюдяват.
Създали сме деца, нормално е да се оттеглим и да ги оставим с новостите, а ние да се върнем към мотиката, лопатата и дълголетието.
Така направих и всички са доволни, а аз съм щастлив от посещенията им и радостните им усмивки от невероятния вкус на произведеното от мен.
Ползотворен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Подкрепям Ви!