Постинг
06.06.2011 07:53 -
Внуците ми и пътят им към себе си!
Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за провокативния материал-"Път към себе си"!
Да, много е трудно и нужно време, за да се огледаме в другите, да премислим реакциите им към нас, а после да започнем и с промяната.
Да предположим, че сме споделили идеята си за имот и зеленчукова градина. Получаваме фиданка за подарък, харесва ни и я засаждаме в средата на градината, но с годините фиданката расте и се оказва орех. Радваме се, че плодовете му ще са полезни, жал ни е да го отсечем, но огромната му сянка е сериозен проблем за зеленчуците ни!
Вариантите са много, но кое е нашето категорично решение, как ще променим плановете си и най- важното, заради кого ще направим промяната?
Случвали са ми се проблемни ситуации. Приех варианта с белия лист и молива. Те са моята градинка.
Записвам си проблема и въпросите. Търся ореха в текста, коя от думите, решенията или въпросите, са засенчващи радостта ми и позитивността ми.
Човечеството е натрупало опит в различните модели по данните ни на раждане. Ние сме неповторими, но можем да се вслушаме в предупрежденията на древните, да си създадем ситуации на изпитание и проверка, а действията и резултатите са бъдещият ни отговор и евентуална промяна, но наша, от наше действие, а не само от разсъждения, притеснения и нерешителност.
Привърженик съм на действието, дори с грешки и рани, но с лични поуки.
Продължавам да вярвам, че решенията ни са 85% плод на сърцето ни, а 15% на образование и възпитание.
Знаем правилата за движение по пътищата, знаем за опасностите при неправилно изпреварване, но вътрешният ни импулс е провокатор, за да оправдаем прибързаното си действие, а след произшествието се упрекваме.
Защо ме занимава тази тема?
Защото мечтая да подпомогна внуците си, но без да ги натоварвам с мои очаквания, а само отстрани.
Първите ми експерименти бяха с прохожданията им. Стоях на две крачки, плачеха че съм далеко, но не се трогвах, чаках падания и ставания, но техни опити и радост, че са стигнали до ме Прави, а не пълзейки.
Може да са бебета, но разбират, че трябва усилие и сега ми е лесно с общуването, защото не правят никакви опити да ме омилостивят, а казват точното си желание.
Да, изморява ги присъствието ми, нуждаят се и от ласки, но там са бабите и майките им, аз съм по трудните действия.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
Благодаря Ви, за провокативния материал-"Път към себе си"!
Да, много е трудно и нужно време, за да се огледаме в другите, да премислим реакциите им към нас, а после да започнем и с промяната.
Да предположим, че сме споделили идеята си за имот и зеленчукова градина. Получаваме фиданка за подарък, харесва ни и я засаждаме в средата на градината, но с годините фиданката расте и се оказва орех. Радваме се, че плодовете му ще са полезни, жал ни е да го отсечем, но огромната му сянка е сериозен проблем за зеленчуците ни!
Вариантите са много, но кое е нашето категорично решение, как ще променим плановете си и най- важното, заради кого ще направим промяната?
Случвали са ми се проблемни ситуации. Приех варианта с белия лист и молива. Те са моята градинка.
Записвам си проблема и въпросите. Търся ореха в текста, коя от думите, решенията или въпросите, са засенчващи радостта ми и позитивността ми.
Човечеството е натрупало опит в различните модели по данните ни на раждане. Ние сме неповторими, но можем да се вслушаме в предупрежденията на древните, да си създадем ситуации на изпитание и проверка, а действията и резултатите са бъдещият ни отговор и евентуална промяна, но наша, от наше действие, а не само от разсъждения, притеснения и нерешителност.
Привърженик съм на действието, дори с грешки и рани, но с лични поуки.
Продължавам да вярвам, че решенията ни са 85% плод на сърцето ни, а 15% на образование и възпитание.
Знаем правилата за движение по пътищата, знаем за опасностите при неправилно изпреварване, но вътрешният ни импулс е провокатор, за да оправдаем прибързаното си действие, а след произшествието се упрекваме.
Защо ме занимава тази тема?
Защото мечтая да подпомогна внуците си, но без да ги натоварвам с мои очаквания, а само отстрани.
Първите ми експерименти бяха с прохожданията им. Стоях на две крачки, плачеха че съм далеко, но не се трогвах, чаках падания и ставания, но техни опити и радост, че са стигнали до ме Прави, а не пълзейки.
Може да са бебета, но разбират, че трябва усилие и сега ми е лесно с общуването, защото не правят никакви опити да ме омилостивят, а казват точното си желание.
Да, изморява ги присъствието ми, нуждаят се и от ласки, но там са бабите и майките им, аз съм по трудните действия.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
Няма коментари
