Постинг
07.06.2011 07:32 -
Пчела или муха?
Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за подтикващия материал!
Бях малък и трудно разбирах думите на дядовците си-"...знаем, че не можеш, но искаш ли да можеш?".
Бях първият им внук и често мърмореха, че са нужни изпитания, а не засипване с грижи.
Годините минаваха и започнах да се отръсквам.
Заслушвах се в техните разкази за трудностите в САЩ и Аржентина.
Нямах смелост да напусна страната, но рискувах и се преместих на 160км.
Получавах рани от наивността си, но запазих способността си в търсенето на добрия изход. Изпитанията се трупаха, а дойде и болестта с категоричност на констатацията, но имах заряда, за да търся и други възможности.
Успях!
Може и да е самонадеяно, но вярвам, че съм пчела в търсенето на цветя, а не муха в търсенето на боклук.
Сега, когато всички се замислят за храната и екологията, аз съм доволен от рисуването си.
Дърветата пораснаха, а за тях са нужни от 5 до 10г., за да станат с пълна плодородност..
Нямам време, за да търся причините, които се появяват, просто се обръщам и се отдавам в търсене на друга възможност.
Дали съм прав?
Нямам представа, а и не ме вълнува, защото животът е кратък, защото внуците растат и се радват на разходката вън, а колкото и да са приятни условията в къщи, те поглеждат към външната врата и чакат момента на излизането.
Това искам, да съм здрав и да вървя след ТЯХ, да знаят, че съм наблизо, но сами да опознават околния свят.
Мечтая си, да съм мотика и да окопавам почвата около корените им, да премахвам обгръщащата ги поветица, но ТЕ сами да устремяват поглед и стремежи към непознатото.
Не ме е страх, че оставам в ниското, защото ще пазя корена, а корена е винаги важен!
Успех и добротворство на всички пчели!
С Уважение, дядо Кольо.
Благодаря Ви, за подтикващия материал!
Бях малък и трудно разбирах думите на дядовците си-"...знаем, че не можеш, но искаш ли да можеш?".
Бях първият им внук и често мърмореха, че са нужни изпитания, а не засипване с грижи.
Годините минаваха и започнах да се отръсквам.
Заслушвах се в техните разкази за трудностите в САЩ и Аржентина.
Нямах смелост да напусна страната, но рискувах и се преместих на 160км.
Получавах рани от наивността си, но запазих способността си в търсенето на добрия изход. Изпитанията се трупаха, а дойде и болестта с категоричност на констатацията, но имах заряда, за да търся и други възможности.
Успях!
Може и да е самонадеяно, но вярвам, че съм пчела в търсенето на цветя, а не муха в търсенето на боклук.
Сега, когато всички се замислят за храната и екологията, аз съм доволен от рисуването си.
Дърветата пораснаха, а за тях са нужни от 5 до 10г., за да станат с пълна плодородност..
Нямам време, за да търся причините, които се появяват, просто се обръщам и се отдавам в търсене на друга възможност.
Дали съм прав?
Нямам представа, а и не ме вълнува, защото животът е кратък, защото внуците растат и се радват на разходката вън, а колкото и да са приятни условията в къщи, те поглеждат към външната врата и чакат момента на излизането.
Това искам, да съм здрав и да вървя след ТЯХ, да знаят, че съм наблизо, но сами да опознават околния свят.
Мечтая си, да съм мотика и да окопавам почвата около корените им, да премахвам обгръщащата ги поветица, но ТЕ сами да устремяват поглед и стремежи към непознатото.
Не ме е страх, че оставам в ниското, защото ще пазя корена, а корена е винаги важен!
Успех и добротворство на всички пчели!
С Уважение, дядо Кольо.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари