Постинг
11.06.2011 07:53 -
Предоверяване, промяна, а простронството ни?
Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за призива към хармония и приятелството с птичка!
Случва се в определени моменти да се спрем и погледнем към присъстващите видове.
Готови ли сме да приемем птичките, да се отдадем на достатъчното в момента.
Върнахте ме в детството. Родителите ми, ми прожектираха диафилм за китайски мандарин, който получава механичен славей и затваря прозорците на къщата си, но механиката се разваля, мандарина се разболява от мъка, слуга отваря прозорец и случайно долетял славей го излекува с песента си.
Бях емоционално дете и слагах трохи на перваза. Помолих баща ми да направи стабилна хранилка. Котката на съседите ме е наблюдавала и една сутрин в момента на храненето и предоверяването от птичките се оказаха в устата на котката. Рипнах към перваза, но дядо ми ме грабна, а щях да падна от втория етаж.
Това остана в спомените ми и често се замислях към ненамеса!!!
Различни сме и част от хранителната верига на видовете. Трудно го приемаме но ни полагат в земята.
Сега съм сред природата с двор и много твари, помня грешката на мандарина от диафилма и не преча и не лъжа очакванията им.
Кучката, котката и смоците си имат собствена територия. Разполагам с време и им го предоставям, но сядам на техните любими места, не ги приканвам към приятелства.
Котката ми е първескиня и ни повика с кучката при раждането. Седнах в мазата, котката ражда и ме гледа настоятелно, кучката ги облизва и побутва към бозките, смока се появи, нави и положи глава. Мина час. Излязох замислен и притеснен за малките. Донесох вода за котката, кокал за кучката и мляко за смока. Сутринта ги погледнах, всеки си беше на мястото. На втория ден ги нямаше котетата. На 21 ден чух мяукане и отидох в работилницата, котката ми показа котенцата и беше горда, че се е справила сама. Вече са на 60 дена. Котката ги извежда и приканва да се доближат до кучката и пирамидата на смоците, но винаги е между тях и наблюдаващия. Остава ги да се разхождат и доближават, но им мяука и укорява при отклонения, а след час ги принуждава да се приберат в леговището, а към мен, да затворя вратата.
Доброта и уважение, да, но никакво предоверяване, а собствена територия и време.
Този урок го прилагам и при внуците. Виждане да, но всеки в леговището си.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
Благодаря Ви, за призива към хармония и приятелството с птичка!
Случва се в определени моменти да се спрем и погледнем към присъстващите видове.
Готови ли сме да приемем птичките, да се отдадем на достатъчното в момента.
Върнахте ме в детството. Родителите ми, ми прожектираха диафилм за китайски мандарин, който получава механичен славей и затваря прозорците на къщата си, но механиката се разваля, мандарина се разболява от мъка, слуга отваря прозорец и случайно долетял славей го излекува с песента си.
Бях емоционално дете и слагах трохи на перваза. Помолих баща ми да направи стабилна хранилка. Котката на съседите ме е наблюдавала и една сутрин в момента на храненето и предоверяването от птичките се оказаха в устата на котката. Рипнах към перваза, но дядо ми ме грабна, а щях да падна от втория етаж.
Това остана в спомените ми и често се замислях към ненамеса!!!
Различни сме и част от хранителната верига на видовете. Трудно го приемаме но ни полагат в земята.
Сега съм сред природата с двор и много твари, помня грешката на мандарина от диафилма и не преча и не лъжа очакванията им.
Кучката, котката и смоците си имат собствена територия. Разполагам с време и им го предоставям, но сядам на техните любими места, не ги приканвам към приятелства.
Котката ми е първескиня и ни повика с кучката при раждането. Седнах в мазата, котката ражда и ме гледа настоятелно, кучката ги облизва и побутва към бозките, смока се появи, нави и положи глава. Мина час. Излязох замислен и притеснен за малките. Донесох вода за котката, кокал за кучката и мляко за смока. Сутринта ги погледнах, всеки си беше на мястото. На втория ден ги нямаше котетата. На 21 ден чух мяукане и отидох в работилницата, котката ми показа котенцата и беше горда, че се е справила сама. Вече са на 60 дена. Котката ги извежда и приканва да се доближат до кучката и пирамидата на смоците, но винаги е между тях и наблюдаващия. Остава ги да се разхождат и доближават, но им мяука и укорява при отклонения, а след час ги принуждава да се приберат в леговището, а към мен, да затворя вратата.
Доброта и уважение, да, но никакво предоверяване, а собствена територия и време.
Този урок го прилагам и при внуците. Виждане да, но всеки в леговището си.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
ПЪТЯТ КЪМ АДА Е ПОСТЛАН С ПОЗИТИВНИ МНЕН...
Проверете умението си за концентрация и ...
Изповедта на един фамилиоман с плачевно ...
Проверете умението си за концентрация и ...
Изповедта на един фамилиоман с плачевно ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари