Постинг
12.07.2011 07:22 -
Роб на обстоятелства и хора или полезен за себе си?
Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за актуалния материал- "...роб или господар?"!
Как е достигнал до психическата си стабилност Диоген, нямам представа, но съм съгласен, че ако сами не се предоставим, никой няма да ни владее?
Съществуват ли в реалността отвличащи ни за продан?
Да, ежедневно с прекрасни предложения за облекчавания, а ни превръщат в роби на потребяването.
Нашето тяло е невероятна лаборатория и може да се справи с много от стряскащите ни проблеми, а на всичко отгоре, може и да открие невероятно решение, защото мислим!
Но, това отвличащо ни "Но", трябва да си повярваме и да го открием.
Литература има неограничена, време имаме достатъчно, а ни липсва смелост, за да посегнем.
Често ме упрекват, че използвам-"Аз го правя така...", не е било възпитано да се използва "Аз", това е проблем на другите, не е мой.
Преминах през много заблуди, грешки и разочарования, защото се вслушвах в другите и пренебрегвах себе си.
Рискувах, отделих се на 10км., започнах с експериментите и записването на влиянията.
Нищо не оставях на случайността, а проследявах процеса от намесата си до резултата. Не се отчайвах от негативния резултат, а го оставях и пак почвах от нулата.
Сега съм по- здрав, по- уверен и по- директен с околните, което ги дистанцира, но проблемът е в тяхната смелост, а не в моята грубост.
Чета и чувам за постоянните мрънкания на хора, че хапченцата ставали скъпи, а те не можели да си ги позволят.
Това е робство, ходим на крака, за да си дадем паричките в аптеката и да обогатяваме лабораториите. Мразим собственото си тяло, което е прекрасна лаборатория и чака да му дадем продуктите според сезона и географската ширина, а то ще изработи нужното за заздравяване на телата ни.
Може да Ви звучи прекалено крайно и самонадеяно, но богатството ми, което се вижда от снимката, нямаше да го има, ако не бях се втурнал към природното богатство и ежедневното му дозиране за тях и мен.
Така възпитах дъщерите си, така действам и с внуците, да са смели в изговарянето на "Аз" и в поемането на отговорност за постъпката, а после да обясняват обстоятелствата, които са довели до счупване или скъсване.
Това е магията на рекламата, винаги се опитва да ни зароби, но иска нашето доброволно отиване в робство при тях.
Наближава есента, ще започнат с благо говорене, ще слушаме какво ни говорят или ще се потрудим, за да разберем, кой е този говорещ.
Говоренето се научава, но живота е пример за следване или отхвърляне, а после съжаляваме, че сме слушали добрите и истинни думи, но постъпките му били лоши.
Добър и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
Благодаря Ви, за актуалния материал- "...роб или господар?"!
Как е достигнал до психическата си стабилност Диоген, нямам представа, но съм съгласен, че ако сами не се предоставим, никой няма да ни владее?
Съществуват ли в реалността отвличащи ни за продан?
Да, ежедневно с прекрасни предложения за облекчавания, а ни превръщат в роби на потребяването.
Нашето тяло е невероятна лаборатория и може да се справи с много от стряскащите ни проблеми, а на всичко отгоре, може и да открие невероятно решение, защото мислим!
Но, това отвличащо ни "Но", трябва да си повярваме и да го открием.
Литература има неограничена, време имаме достатъчно, а ни липсва смелост, за да посегнем.
Често ме упрекват, че използвам-"Аз го правя така...", не е било възпитано да се използва "Аз", това е проблем на другите, не е мой.
Преминах през много заблуди, грешки и разочарования, защото се вслушвах в другите и пренебрегвах себе си.
Рискувах, отделих се на 10км., започнах с експериментите и записването на влиянията.
Нищо не оставях на случайността, а проследявах процеса от намесата си до резултата. Не се отчайвах от негативния резултат, а го оставях и пак почвах от нулата.
Сега съм по- здрав, по- уверен и по- директен с околните, което ги дистанцира, но проблемът е в тяхната смелост, а не в моята грубост.
Чета и чувам за постоянните мрънкания на хора, че хапченцата ставали скъпи, а те не можели да си ги позволят.
Това е робство, ходим на крака, за да си дадем паричките в аптеката и да обогатяваме лабораториите. Мразим собственото си тяло, което е прекрасна лаборатория и чака да му дадем продуктите според сезона и географската ширина, а то ще изработи нужното за заздравяване на телата ни.
Може да Ви звучи прекалено крайно и самонадеяно, но богатството ми, което се вижда от снимката, нямаше да го има, ако не бях се втурнал към природното богатство и ежедневното му дозиране за тях и мен.
Така възпитах дъщерите си, така действам и с внуците, да са смели в изговарянето на "Аз" и в поемането на отговорност за постъпката, а после да обясняват обстоятелствата, които са довели до счупване или скъсване.
Това е магията на рекламата, винаги се опитва да ни зароби, но иска нашето доброволно отиване в робство при тях.
Наближава есента, ще започнат с благо говорене, ще слушаме какво ни говорят или ще се потрудим, за да разберем, кой е този говорещ.
Говоренето се научава, но живота е пример за следване или отхвърляне, а после съжаляваме, че сме слушали добрите и истинни думи, но постъпките му били лоши.
Добър и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
Ще кретаме.като държава в боклука и с мл...
Меглена Кунева: Трябва да дадем инструме...
"Да дадем 13-та заплата на депутати...
Меглена Кунева: Трябва да дадем инструме...
"Да дадем 13-та заплата на депутати...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари