Постинг
21.07.2011 07:37 -
Щастие, полезност и снимките им!
Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за прекрасния материал!
Да, сега мога да кажа, че съм щастлив, защото съм полезен и ме обгражда детски смях!
Дали съм се замислял в началото на пътя си? Не!
Имах база, но ми липсваше пространство.
Смело и без замисляне смених града.
Вярвах в логиката и количествените натрупвания.
През 1977-1981г. се сблъсках с независещ от мен проблем, но не се отчаяхме, а потърсих нестандартното. Решението дойде трудно, но дойде, защото постоянствахме.
През 1984г.- загубих опора и се появи нов живот. Мъка и радост, но се концентрирах върху отговорностите.
През 1990- 1996г. - търсех, рискувах, губих и се възстановявах, но ми казаха- "...това е, няма изход..".
Нямах време, за да се стряскам. Оттеглих се на село и се зарових в събраните книжки.
Както е записано в материала- отдадох се на писане, корекция, проверка на въздействието и нови изпитания.
Притесняваха се за мен, посещаваха ме притеснени, но се отказаха да ме водят при специалисти.
Помогна ми писането и картата за Себе Си.
После дойде съзерцаването на изгрева, залеза и въпросите за щастието.
Радвах се на полезността си с кисело мляко, сирене и зайци от двора си за тях, а те ми донесоха дипломите си.
Радвах се, но научих от съседите, че се броят плодовете, а не шумата.
Дойде 21.04.2006г. и телефонното обаждане-"...честито дядо, имаш внучка...".
Седнах под черешата, а сълзите потекоха сами.
Това бе първата ми среща с щастието.
Вече внуците са 4 и съм щастлив, защото не се спрях по пътя, а действах с мечтата за полезност.
Срещите са редки, но снимките са при мен и си разговарям с тях.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
Благодаря Ви, за прекрасния материал!
Да, сега мога да кажа, че съм щастлив, защото съм полезен и ме обгражда детски смях!
Дали съм се замислял в началото на пътя си? Не!
Имах база, но ми липсваше пространство.
Смело и без замисляне смених града.
Вярвах в логиката и количествените натрупвания.
През 1977-1981г. се сблъсках с независещ от мен проблем, но не се отчаяхме, а потърсих нестандартното. Решението дойде трудно, но дойде, защото постоянствахме.
През 1984г.- загубих опора и се появи нов живот. Мъка и радост, но се концентрирах върху отговорностите.
През 1990- 1996г. - търсех, рискувах, губих и се възстановявах, но ми казаха- "...това е, няма изход..".
Нямах време, за да се стряскам. Оттеглих се на село и се зарових в събраните книжки.
Както е записано в материала- отдадох се на писане, корекция, проверка на въздействието и нови изпитания.
Притесняваха се за мен, посещаваха ме притеснени, но се отказаха да ме водят при специалисти.
Помогна ми писането и картата за Себе Си.
После дойде съзерцаването на изгрева, залеза и въпросите за щастието.
Радвах се на полезността си с кисело мляко, сирене и зайци от двора си за тях, а те ми донесоха дипломите си.
Радвах се, но научих от съседите, че се броят плодовете, а не шумата.
Дойде 21.04.2006г. и телефонното обаждане-"...честито дядо, имаш внучка...".
Седнах под черешата, а сълзите потекоха сами.
Това бе първата ми среща с щастието.
Вече внуците са 4 и съм щастлив, защото не се спрях по пътя, а действах с мечтата за полезност.
Срещите са редки, но снимките са при мен и си разговарям с тях.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
Следващ постинг
Предишен постинг
Добър е и твоят ден, дядо Кольо, защото си натрупал Мъдрост...
С уважение и усмивка - Дивна8 :):):)
цитирайС уважение и усмивка - Дивна8 :):):)
Добър да е денят Ви, Уважаема Дивна8!
Благодаря Ви, за добрите думи!
Да, всеки го може, важното е да плати цената- време, спокойствие, неразбиране или подигравки.
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
цитирайБлагодаря Ви, за добрите думи!
Да, всеки го може, важното е да плати цената- време, спокойствие, неразбиране или подигравки.
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
3.
анонимен -
здравей, продължавай да разказваш ...
02.08.2011 16:42
02.08.2011 16:42
здравей,продължавай да разказваш и се радвам,че те открих!
цитирай