Постинг
09.08.2011 08:07 -
Мислите ми, реалността и аз!
Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за събуждащата тема-"...мислите ни, реалността и ние..."!
Грабна ме изречението-" искрено се зарадвах, на това което вършиш..."!
Появих се случайно в населеното място. Опитвах се с думи да обясня заселването си, но разстоянието не се скъсяваше.
Годините минаваха и интереса се увеличаваше-"...защо унищожи нивата с пътеки и храсти?".
Бях повярвал на посланието от древните-"Човек е това, което мисли, превърнал се в това, което си е мислел!".
Бавно и внимателно се доближавах до тях, без да се натрапвам, а с предполагаема полезност, ако рискуват и опитат.
Казваха да и отминаваха. Наблюдаваха действията на дъщерите ми и се чудеха, защо им е интересно да ми помагат с храстите, пирамидата и каменната площадка.
Годините минаваха и започна припкането на внуците, храстите пораснаха, нивата се превърна в градина с дръвчета и алеи от пораснали чимшири.
Полезността е проверена от тях и доверието е взаимно.
Как го постигнах?
Повярвах, че тялото ми живее, заради главата ми, а мислите в главата ми, могат да възстановят тялото ми.
Откритието не е мое, а е от школата на Питагор, живота на Архимед и Талес. Допълнено с въпроса-"Защо празниците са точно на тези дати?".
Лягах си вечер и поставях въпрос, а сутрин се събуждах с два отговора.
Ние сме следствие от родителите и собствената ни свободна воля, която е от натрупаните знания и социален опит.
Невероятна е помощта от личният ни дневник.
Опитайте, записвайте всичко, което сте си помислили.
Изберете ден от седмицата и ги препрочитайте. Невероятни са подтиците от нашите мисли към полезното, което бихме извършили.
Често чувам-"...спомням си, че нещо подобно ми беше хрумнало, но съм забравил...".
Това е и отговорът, ние забравяме, но записаното ни подсеща.
Ние лягаме да спим, но главата ни работи, само 6 месеца да си записваме сънищата и ще сме с помощник, нашите визуализирани мисли в сънищата.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
Благодаря Ви, за събуждащата тема-"...мислите ни, реалността и ние..."!
Грабна ме изречението-" искрено се зарадвах, на това което вършиш..."!
Появих се случайно в населеното място. Опитвах се с думи да обясня заселването си, но разстоянието не се скъсяваше.
Годините минаваха и интереса се увеличаваше-"...защо унищожи нивата с пътеки и храсти?".
Бях повярвал на посланието от древните-"Човек е това, което мисли, превърнал се в това, което си е мислел!".
Бавно и внимателно се доближавах до тях, без да се натрапвам, а с предполагаема полезност, ако рискуват и опитат.
Казваха да и отминаваха. Наблюдаваха действията на дъщерите ми и се чудеха, защо им е интересно да ми помагат с храстите, пирамидата и каменната площадка.
Годините минаваха и започна припкането на внуците, храстите пораснаха, нивата се превърна в градина с дръвчета и алеи от пораснали чимшири.
Полезността е проверена от тях и доверието е взаимно.
Как го постигнах?
Повярвах, че тялото ми живее, заради главата ми, а мислите в главата ми, могат да възстановят тялото ми.
Откритието не е мое, а е от школата на Питагор, живота на Архимед и Талес. Допълнено с въпроса-"Защо празниците са точно на тези дати?".
Лягах си вечер и поставях въпрос, а сутрин се събуждах с два отговора.
Ние сме следствие от родителите и собствената ни свободна воля, която е от натрупаните знания и социален опит.
Невероятна е помощта от личният ни дневник.
Опитайте, записвайте всичко, което сте си помислили.
Изберете ден от седмицата и ги препрочитайте. Невероятни са подтиците от нашите мисли към полезното, което бихме извършили.
Често чувам-"...спомням си, че нещо подобно ми беше хрумнало, но съм забравил...".
Това е и отговорът, ние забравяме, но записаното ни подсеща.
Ние лягаме да спим, но главата ни работи, само 6 месеца да си записваме сънищата и ще сме с помощник, нашите визуализирани мисли в сънищата.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
дали мога да стана толкова дисциплинирана и да се самонаблюдавам,че да виждам и хубавото? Не зная,ще опитам
цитирай