Постинг
15.10.2011 07:07 -
51-и от 54-те. Страхът!
Добър да е денят Ви, Уважаеми Знаещи и Можещи!
Наближава краят на режима, а можеше и да не започна, можеше да ме е страх, че съм сам и сбъркал.
Да, аз съм "дебела глава" и обичам предизвикателствата. Радвам се на търсенето, записвам си грешките, но съм повярвал в посланието, че с моите данни на раждане и родово наследство съм пъртинар.
Ужасен е страхът, особено ако сме се забавили от нерешителност и сме пропуснали момента на действие.
Не е страшно, ако сгрешиш, страшно е, ако не опиташ и не се поучаваш от допуснатите грешки, заблуди и подражателство със затворени очи.
Притежаваме способността да пишем, да четем, да преписваме, най- важната, да проверяваме и да си изваждаме поуки за нас сами те.
Когато започвах на новото място с новите дейности през 1997г., имах дълги нощи за размисъл, често се сещах за думите на дядовците ми, към майка ми- "...остави го, гледай го, бъди готова да се намесиш, но го остави...", а нейните реакции- "...ами ако........" и тяхното сопване-"...снахо, дъще, ще си скубиш косите, ако продължаваш да показваш страховете си...".
Бях притеснен, но се изправих срещу страховете си и сега си позволявам самонадеяни заключения, но те са за мен, защото моят живот е в моите ръце.
Много често попадаме в общност, която ни смачква и претопява с правилата и ограниченията си.
Бях го прочел, бях го повярвал и не се страхувах, и не се срамувах да питам. Първата ми крачка бе, да потърся позитивното в контактуването със съседите, да показвам различността си, но и готовността да се уча.
Когато съм част от общност е по- голяма възможността да се сбъдват мечтите и визуализираното им реализиране. Обединената енергия е с невероятна мощност, която се връща към всеки от съседите ми и към моето семейство.
Дворът ми е с особени граници и имам 7 съседи. Възрастта им е от 36 до 84 години.
Често се събираме, притеснително бе недоверието към непознатия.
Как ги спечелих?
Не само с думи, а с действие.
Споделях с колеги и приятели, а чувах- "...не те ли е страх, че няма да те разберат, че ще те отхвърлят...".
Оставих тази сигнална лампа да пресветва в главата ми, като сигнал, но действах. Търпеливо извършвах действията си в двора, правех запарки и салати от треви, които газеха, но ги приканвах да опитат, а не да им го натрапвам.
В началото имаше изречения- "...пак се е намесвал съседа със съвети, няма ли да се отровим...".
Вече са минали 14г. и страховете са минало, всичките им гости се впечатляват от кътчето във всеки двор с- коприва, глухарче, тлъстига, лапад, широколист живовляк, гулия, джоджън, хрян, чер оман, дилянка, Салвия, пелин, дебела мара, мишо ухо, чимшир, тарос, калоферче- това са многогодишни растения, които са с лесна агротехника и се използват периодично.
Салата- 15.10.2011г.:
1. Пет супени лъжици, ситно настърган, пресен морков.
2. Три супени лъжици, ситно настъргана, черна ряпа(ползвам я с кората, но за несвикналите е добре да се обели).
3. Три супени лъжици, ситно настъргана, прясна гулия(извадена снощи от земята и накисната в студена вода).
4. Пет супени лъжици, ситно нарязан, пресен магданоз с дръжките.
5. Три супени лъжици, ситно нарязани, пресни листа лапад(накиснати от снощи в студена вода).
Разбърквам добре и добавям - сол, червен пипер, зехтин от буркана с хрян.
Ще си запека ориз, още топъл ще го изсипя върху две шепи праз.
Може да Ви прави впечатление, че често използвам праз, това съм се убедил в годините, че празът предпазва от запек. Не е случайно, че повечето от мехлемите имат за съставка- праз.
Направете си експеримент- залейте пера праз с гореща вода, след 20 минути размачкайте, веднага усещате слуз, тя е най - близка до вътрешната ни флора, а при консумирането на суров праз, който нямаме навик да дъвчем продължително, ни дразни и води до подуване, защото тялото се старае да го задържи и омекоти с топлина, което възприемаме, като тежест и гадене дори.
Приятен апетит!
Забравете страха, опитайте!
С Уважение, дядо Кольо.
Наближава краят на режима, а можеше и да не започна, можеше да ме е страх, че съм сам и сбъркал.
Да, аз съм "дебела глава" и обичам предизвикателствата. Радвам се на търсенето, записвам си грешките, но съм повярвал в посланието, че с моите данни на раждане и родово наследство съм пъртинар.
Ужасен е страхът, особено ако сме се забавили от нерешителност и сме пропуснали момента на действие.
Не е страшно, ако сгрешиш, страшно е, ако не опиташ и не се поучаваш от допуснатите грешки, заблуди и подражателство със затворени очи.
Притежаваме способността да пишем, да четем, да преписваме, най- важната, да проверяваме и да си изваждаме поуки за нас сами те.
Когато започвах на новото място с новите дейности през 1997г., имах дълги нощи за размисъл, често се сещах за думите на дядовците ми, към майка ми- "...остави го, гледай го, бъди готова да се намесиш, но го остави...", а нейните реакции- "...ами ако........" и тяхното сопване-"...снахо, дъще, ще си скубиш косите, ако продължаваш да показваш страховете си...".
Бях притеснен, но се изправих срещу страховете си и сега си позволявам самонадеяни заключения, но те са за мен, защото моят живот е в моите ръце.
Много често попадаме в общност, която ни смачква и претопява с правилата и ограниченията си.
Бях го прочел, бях го повярвал и не се страхувах, и не се срамувах да питам. Първата ми крачка бе, да потърся позитивното в контактуването със съседите, да показвам различността си, но и готовността да се уча.
Когато съм част от общност е по- голяма възможността да се сбъдват мечтите и визуализираното им реализиране. Обединената енергия е с невероятна мощност, която се връща към всеки от съседите ми и към моето семейство.
Дворът ми е с особени граници и имам 7 съседи. Възрастта им е от 36 до 84 години.
Често се събираме, притеснително бе недоверието към непознатия.
Как ги спечелих?
Не само с думи, а с действие.
Споделях с колеги и приятели, а чувах- "...не те ли е страх, че няма да те разберат, че ще те отхвърлят...".
Оставих тази сигнална лампа да пресветва в главата ми, като сигнал, но действах. Търпеливо извършвах действията си в двора, правех запарки и салати от треви, които газеха, но ги приканвах да опитат, а не да им го натрапвам.
В началото имаше изречения- "...пак се е намесвал съседа със съвети, няма ли да се отровим...".
Вече са минали 14г. и страховете са минало, всичките им гости се впечатляват от кътчето във всеки двор с- коприва, глухарче, тлъстига, лапад, широколист живовляк, гулия, джоджън, хрян, чер оман, дилянка, Салвия, пелин, дебела мара, мишо ухо, чимшир, тарос, калоферче- това са многогодишни растения, които са с лесна агротехника и се използват периодично.
Салата- 15.10.2011г.:
1. Пет супени лъжици, ситно настърган, пресен морков.
2. Три супени лъжици, ситно настъргана, черна ряпа(ползвам я с кората, но за несвикналите е добре да се обели).
3. Три супени лъжици, ситно настъргана, прясна гулия(извадена снощи от земята и накисната в студена вода).
4. Пет супени лъжици, ситно нарязан, пресен магданоз с дръжките.
5. Три супени лъжици, ситно нарязани, пресни листа лапад(накиснати от снощи в студена вода).
Разбърквам добре и добавям - сол, червен пипер, зехтин от буркана с хрян.
Ще си запека ориз, още топъл ще го изсипя върху две шепи праз.
Може да Ви прави впечатление, че често използвам праз, това съм се убедил в годините, че празът предпазва от запек. Не е случайно, че повечето от мехлемите имат за съставка- праз.
Направете си експеримент- залейте пера праз с гореща вода, след 20 минути размачкайте, веднага усещате слуз, тя е най - близка до вътрешната ни флора, а при консумирането на суров праз, който нямаме навик да дъвчем продължително, ни дразни и води до подуване, защото тялото се старае да го задържи и омекоти с топлина, което възприемаме, като тежест и гадене дори.
Приятен апетит!
Забравете страха, опитайте!
С Уважение, дядо Кольо.
Този протест е за достоен живот на ВСИЧК...
Максима на щурмовите отряди: „Всяка опо...
Тия се гласят да ни набутат с още 2 мили...
Максима на щурмовите отряди: „Всяка опо...
Тия се гласят да ни набутат с още 2 мили...
Няма коментари