Добър да е денят Ви, Уважаеми Знаещи и Можещи!
Когато почиствам стаята, размествам и вдигам постелката. Почистено, но подреждането е по- трудно.
Защо гладуването не е за Всеки?
Защото е трудно захранването или преподреждането на събудените за бурна дейност органи.
Вече споменах за празниците, за храната през празниците, за постите и употребата на вода.
Преди години започнах с вода, крайче хляб и чаша- моя течност.
Описвах си усещанията, проблемните места в тялото ми и притесненията. След дни, според броя на годините ми в конкретната година(при първите опити бях на 35г.), го повтарях пак, за по три, шест или девет дена.
Захранването бе с бобови култури и ориз, които бяха в купичка за компот, като количество, но много време за дъвкане, докато се втечни.
Работата ми позволяваше да отделям време за обяд и вечеря.
Постепенно се натрупваше опит и замених гладуването с активна атака от салати.
Каквито и да са моите експерименти, те са за моето тяло, важни сте Вие, които четете тези редове и Вашите усещания, които да превърнете в убеденост, за да преминавате спокойно през годишните сезони.
Преди седмица търсехме сенките, а от вчера си палим печката, но променихме ли храната си, аз- да.
Дали са прави с предупреждението за мини ледников период, може и да е вярна, а къде сме ние.
Винаги записвам -"Внимание!", когато прибавям хрян или чесън от бурканчето, защото е притеснително за несвикналите.
Можем да вложим средства и да си купим скъпи шуби и ботуши, но въпреки облеклото, пак да сме с проблеми.
Добре е, да е облечено тялото ни, но то работи денонощно, няма почивен ден, час, дори минута.
Караме автомобил, светва лампичка, че сме на резерва и се оглеждаме за бензиностанция, а коя е сигналната лампичка в телата ни, че имаме нужда от конкретна тела, а не - "...хапва ми се нещо...".
Нужно е търпение, за да опознаем тялото си, като сме си записвали в дневника- хапнах- усетих прилив на сили, хапнах- стана ми тежко, хапнах- доспа ми се.
Тялото ни е наше, то ни изпраща сигнали и възмущение от предоставеното му, но някои търсят хапчето, вместо личната промяна.
Животът си е техен, правото на Личната им Свободна Воля е тяхно право, но ние се нуждаем от тяхната дейност, да ни приемат данъците, да ни извършат услуга, да ни отговорят на въпрос, да ни продадат стока, а получаваме сърдитият им отговор, защото са хапнали неправилно и в телата им е революция, която се отразява на отговорът им към нас.
После роптаем срещу здравната реформа, грешката в храненето е наша, а упрекваме лекарите, че не са я открили веднага.
Срещата ми с личния лекар е по задължение, защото щели да глобяват, ако пропусна профилактичния преглед. Ходя през есента, вече ме познават и на опашката пред кабинета си разменяме опитности. Често ме упрекват, че прекалявам с приказките си за хранене и лечебни треви, но ми завиждат, че не съм през друг ден от годината.
Да, самонадеян съм и често рязък, но постоянен в действията за храната, ако я има, няма ли я, пропускам и замествам с храна.
Работата ми е свързана и с пътувания, винаги си слагам в чантата- шепа сушени сливи, шепа орехи и три собствени сухара.
Салата- 17.10.2011г.:
1. Пет супени лъжици, ситно настърган, пресен алабаш.
2. Пет супени лъжици, ситна настъргана, прясна гулия(накисната от снощи)
3. Пет супени лъжици, ситно настъргано, червено цвекло.
4. Пет супени лъжици, ситно настърган, пресен морков.
5. Три супени лъжици, ситно нарязано, прясно глухарче(накиснато от снощи, още е свежо, въпреки вчерашния сняг).
Разбърквам добре, добавям - сол, червен пипер и смидух, а трите супени лъжици зехтин са сложени в края на печката, за да се загреят до 36гр., заливам салатата в керамичен съд и слагам капака, студено е и салатата ще ме пресече, ако е хладна.
Ще си сваря ориз и ще го изсипя върху шепа праз в керамичен съд, за да се овкуси и лъжица зехтин от бурканчето с чесън.
Прибрах щайгите с орехи, ежедневно ще завършвам храненето с ядките на три ореха.
Приятен апетит!
С Уважение, дядо Кольо.