Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за интересния материал, който ме среща със себе си!
Дали се критикувам?
Да, критикувам се и ще продължавам!
Спирам се на изречението - "...напрежението да не сбъркате отново...".
Имах огромно желание за действие, но проблем ме спря и изхвърли от пътя.
Събрах умни книги и търсех решение.
Открои се извода- правилните въпроси ли си задаваш, проверяваш ли си изводите с действия, продължаваш ли с въпросите.
Подложих на детайлна критика дотогавашната си дейност.:
1. Какво знам?
2.Какво мога?
3. Какво ми трябва?
4. Къде да го експериментирам?
5. С кого да споделя намеренията си?
6. Какво нося от дядовците си?
..................................................- ...
Така ги дописах до 100, а после сведох до 30 и започнах с отговорите.
Вярно е, че ми беше лесно, защото имах цел и силна воля.
Първо се ориентирах в промяна на храненето, което ми позволи да освободя мисленето си от разсейващи болежки.
Това впечатли познати и приятели, които инвестираха в мен.
Дали е достатъчно да се обичаш и приемаш, нямам представа?
Вярвам в изписаните тетрадки, задраскването и продължаването, но и в действието, което да връща отговорите, а не в чакането, някой да ме забележел и подбутнел.
Поставил съм си въпроса на вратата- "Защо го правя така, няма ли и по- добър начин?".
Това ме държи в напрежение и чувам, когато слушам околните. Хващам идеята във въздуха и продължавам с пречупването и през опита и знанията си!
Приятен ден!
С Уважение, дядо Кольо.