Добър да е денят Ви, Уважаеми Четящи и Пишещи!
Притежаваме невероятна енергия, за да остаряваме красиво, бавно и в полезност!
Постоянно ни стресират с криза и липси в бъдеще.
Нормален ли е оптимизма, ако е само в думи и отнесено съзерцание?
Не, не и не!
Всички сме били деца, проплакваме, искаме си дозата мляко и заспиваме.
Порастваме, посягаме към непознато и постоянно чуваме- "не, малък си....".
Натрупваме страхове, а годините минават.
Попадаме в среда и ни приучават-"...това се прави така и няма Ти, да го променяш...".
Сърдех се, трупах негодувания, но не и смелост да се отърва от кранчето, което капеше, но не смеех да погледна в страни.
Започнаха неочакваните изненади с трудности и непознати зависимости от чужди мнения.
Всичко се натрупа и чувах, че краят ми е близа, а нямах 40г..
Спомних си дядовците, а аз, ще изпитам ли тази радост, да чуя-"...дядо...".
Полазиха ме ледени тръпки!
Рискувах и скочих в тъмното, но спомнено от разказите на дядовците ми-"...обиколихме, работихме, видяхме и се убедихме, че хората по света се хранят и пият течности, върнахме се, за да го направим тук...".
Ще прескоча, защо и двамата умряха с отворени очи.
Започнах с трупането на книги и изваждането на полезното за мен.
Кое е най- ценно?
Стоящото в земята и чакащо реализация!
Има други хора с други умения, но ще се нуждаят от готови и вкоренени продукти или прясно извадени, ала независещи от атмосферните условия.
Открих ги, изучих им агротехниката и заложих на предаването от уста на ухо.
Изоставих хленча и критиката към обстоятелства и хора.
Те си имат свой живот и свои разбирания, а е важно моето остаряване в добро здраве и постоянни търсения на възможности.
Върнах се и към любимата си математика.
Вместо телевизия, радио и вестници, аз се отдадох на търсенето в цикли и порядък.
Сега е пълно с помощна литература, да, нужно е време или да се доверим на някого.
Пример- отиваме в магазина за семена и виждаме, че е изписано-" благоприятни месеци за засяване".
Част ли съм от цялото, важи ли и за мен?
Да!
Древните ни съветват- "....върни се назад, за да продължиш в годините...".
Вземах календари и цветни моливи.
Кога и какви решения съм вземал?
Имал ли съм избор?
Липсвали ли са ми знания, за да направя друг избор? Да! Това ме е препъвало, защото е трябвало да прочета, а после да действам!
Опитването и грешката ме приканиха към седмицата преди рождения ден.
Седем нощи с цветните моливи и тетрадката.
Планът върху календара е готов, но съм оставил голяма графа, за изненади и външни обстоятелства, които биха ме спря ли, ограничили или отклонили.
Научих се да казвам "Не", първо на себе си, а после и на съблазняващите ме други!
Животът ми към успешно остаряване е мой информиран избор, а не оправдание и хленч, от моят мързел, че обстоятелствата и другите са ми виновни!
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

респект, дядо Кольо! и успешно изпълнение на плана! още сънена, прочетох тези "външни обстоятелства" като "вълшебни" :)

Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за добрите и силни думи!
Нямам специални дарби, но съм дебелоглав и упорит, което ме подтиква да приканвам повече към моженето, което трябва да посмеят и реализират!
Всеки може да остарее и да е полезен, но трудното е да стане и тръгне.
Много съм щастлив, че все повече хора се осмеляват да кажат на висок глас- "Преборих се с рака!!!".
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.