Добър да е денят Ви, Уважаеми Знаещи и Можещи!
През последния месец, когато се връщам с козите от гората или от нивата, пускам радиото или телевизора и често чувам думата -"искам".
Това е дума, която ме изправя на нокти, а когато я чуя в разговор, извинявам се, че съм забравил важен ангажимент и си отивам.
Миналото винаги ни напомня за себе си, дори и да ни е подтикнало към самостоятелност.
Плод съм на недовършен експеримент от 1963г.. Голям град с образцово училище, в което експериментират с деца на 6г., които не са ходили на забавачка. До 4-ти клас сме в самостоятелна паралелка, но от 5-ти ни разпръснаха в другите 4-и паралелки. Така си останахме с прякора-"той е от експеримента".
Защо го свързвам с "искам", защото е нещо, което може и да не се получи, но друг трябва да поеме отговорността.
Примерно-"искаш ли да отидем на разходка?", вместо-" предлагам да отидем на разходка!".
На пръв поглед нищо, но енергетиката и отговорността е различна.
Споменът от детските ми години, ми изостри чувствителността към думите, което ме подтикна към математиката, защото си мислех, че там са цифри и формули, че всеки си работи сам, а витиеватите думи остават в другите специалности.
Постепенно, с навлизането в работата, често опирах до допълнителни разяснения и подпомагане на учениците. Сблъсках се с различното тълкуване на условия, които довеждат и до неправилни решения. Най- ярко се проявява в 6-ти клас, когато се сблъскват с положителни и отрицателни числа, когато е възможно да извадиш от по- малкото, когато целият ти труд при събиране на положителни числа е умножен с отрицателно, се превръща в отрицателна загуба.
Да, часовете минават и отминават, но се прибирам в къщи, дъщерите растат, доволен съм от работата и чувам отрицателни думи от нещо, което се е случило.
Обичам трудните задачи и предизвикателствата, споменах за болезнеността си от думите, които не са на място и пораждат агресия.
Може би си спомняте програмата с "Правец82"- клавиатурата в клавиши?
Трудно, но с помощта на приятели купих през 1995г. пиано. Сега го ползват и внуците.
Да, ще ме запитате, каква е връзката между математиката, думите, възпитанието,пианото, разговорите, енергетиката и "искам"?
Връзката е директна!
Бяха свикнали с компютърната програма, сменят цифри и променят мелодията, но пианото предполага усилие, предполага упражнения, предполага цена и тя е време, за да не дразни съседите, а да "гали" слухът им.
Това ни сближи и тях промени, защото се научихме да търсим мелодията в изреченията, въпросите и желанията, които да са в хармония, а не натрапващ се тон от пианото.
Да, трудно е, защото лесно улавяхме фалшивите нотки в говорещите с нас, те винаги са с различен тон, отличават се от общия контекст на разговора, а най- фрапираща от тях е "искам".
Идват различни хора, казват-"искам яре", "искам храст за озеленяване", "искам разсади". Само от въпроса им разбирам, че думата "искам" е празна, вкарвам ги в кошарата или ги завеждам в разсадника, стоят, гледат и накрая казват-"ще се съглася с предложеното от вас".
Това ме ядосва, казвам невероятна цена и те си тръгват, защото си обичам заниманията и съм готов да загубя, но да контактувам с търсещ, а не присъстващ.
Друг е подхода ми, когато дойдат за карта и чуя-"иска........., но дали е за него?". Вече съм склонен на подаръци, защото са търсещи.
Сега го проверявам с внуците и виждам, че работи!
Много е важна мелодията в изречението, която провокира търсенето на подходящата дума, а не само "искам".
Животът е прекалено кратък, за да го прахосваме с околни, които искали, защото им било нужно в момента, а липсва тяхното участие в действието.
Пак опираме до тетрадката, която ще е с три колони- първата с искам, втората със защото, третата и тя е най- трудна- ще променя, науча или намеря.
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Пожелавам ти много положителни резултати, дядо Кольо, сигурна съм, че ги виждаш в бъдещето и те затова се случват сега и веднага, защото такъв е космическият закон. А каквото помислим, това и ще получим и то ще бъде резултат от нашите желания, мечти и действия.
Хубав ден!

Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за топлите думи!
Да, вярвам в добрите мисли и действия, които ще се върнат, ако не с добро към мен, то с добро към внуците ми!
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.