Добър да е денят Ви, Уважаеми Знаещи и Можещи!
През последните години се прокрадват въпросите- "Истината ли ми казват?" и "Свободно ми е времето, но скучно ли ми е?".
Много ми е трудно, за да ги разбера и да проявя съчувствие.
Чия е истината към която се проявява съмнение? Защо трябва да натоварвам думата "истина" с нечия опитност, която му е помогнала или е превърнал в продукт.
Да, притежаваме Свободна Воля, за да сортираме информацията и да я пречупим през личният си социален опит.
Защо обвързвам "истината" със "свободното време"?
Какво е "свободното време" според мен?
Всяка растение или животно се грижи за оцеляването си, но ние, хората, можем да натрупваме и останалото от оцеляването време, да отдадем на запознаване с натрупаните знания от поколенията преди нас и да усъвършенстваме, като превърнем в продукт, който ще е полезен за някого.
Къде е тук мястото на скуката?
Няма такова място, то се заема от чуждо влияние, което неволно ни подчинява чрез реклама и обещания.
Към тези размишления ме подтикна срещата ми с 36-т годишен мъж в събота.
Има добре платена работа,второ ниво на отговорност, две деца, кола и жилище, но липса на сън и вътрешно напрежение.
Притежава натрупвания за спокойно оцеляване, но усеща проблем със здравето.
Предостави ми данните си и в понеделник вечерта проведохме двучасов разговор.
Започнах с въпроса-"Какво е новото, за което Ви предлагат да отговаряте?"- погледна ме учуден и веднага попита-"Кога успя да се свържеш с моите началници?".
Тук дойде и отрицателната му реакция-"това не може да е истина, няма да повярвам, че моите данни ти дадоха тези отговори!".
Спокойно му отговорих-"...добре, виждаш моята обстановка, чуваш козите, виждаш градината, виждаш снимките на внуците ми и чуваш доволните ми думи, но да си чул, че ми е скучно или съжаление, че ти си с нов автомобил и привидни удобства?".
Той отговори-"не, това ме дразни, че ти си спокоен и ти е достатъчно...".
Отговорих му търпеливо-"...отиди на работа, седни при началничката си и и обясни, че си бил при един дядо и той ти е казал да благодариш за предложената отговорност, но казваш "НЕ" на предложението и ...".   
Отговорих му-"...не, не познавам твоите началници и естеството на работата Ти, но погледнах твоите данни и тенденциите на периода, ти си специалист, ти си можещ, но имаш проблем с поставянето на задачи, на други хора, а и сред роднините си, ти добре се включваш, но винаги втори...".
Снощи ме чакаше пред портата-"...нямаш представа, колко спокойно спах във вторник вечерта, след сутрешното казване на "НЕ"..".
Това е и моето вярване, всяка истина, която не е съобразена с нашата предразположеност и социална ангажираност е отрова, а свободното ни време, не е за телевизия и вестници, а за среща в огледалото със себе си и собственото си можене, като продукт, но не за всяка нужда, а за конкретно, наше си място.
Това не ми е дадено само от книгите, а го проверявах при преходите на екскурзионни летувания.
Децата са различни, не е за всеки, за да води групата, да пали огън и да раздава храната.
Това важи и за възрастните.
Да, предполагам, че ще ме упрекнете, че деля хората.
Всички сме различни, това е и проблема със свободното време, това е пътя към агресията или посягане към наркотици, това е и отмъщението на телата ни, чрез болести.
Всичко е в главата ни, подреждането или не подреждането на собственият ни пъзел и веднага избива на някъде.
Ще ме упрекнете, че пренебрегвам възпитанието.
Не, възпитанието е важно, но по- важно е, кого възпитаваме, кого и с какво храним, на кого и какви играчки предлагаме.
Защо упрекваме момиченцето, което се впечатлява от количките и камиончетата на братчето си, но им добавя неподозирани части ?
Защо упрекваме момченцето, че се впечатлява и прави невероятни съчетания с дрешките на куклите, на кака си?
Да, ние сме различни и чуждата истина ни потиска, а след години ни превръща в недоволни и агресивни.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.