Добър да е денят Ви, Уважаеми Срещащи се със Себе си!
Да, аз съм от щастливците, които се радват на живота, които са доволни от изпитанията.
Сменяхме населени места и работа сред нови хора, а децата се сприятеляваха в нова среда.
Това им даде възможност, за да сравняват, за да изберат кътчето в България, където да започнат..
Защо Ви занимавам с мене си ли?
Защото постоянно чета за срещнали проблеми в работата  и лекарите, като външно явление.
Оставете спиращите Ви причини, уважете телата си, дайте шанс на моженето Ви, а пречките ще отпадат.
Дали ще е лесно?
Не, вяма да е лесно, но ще спите добре, защото всеки сам го е направил, преценил, проверил и натрупал опитности, от които другите се нуждаят.
Така отпада притеснението за възрастта при пенсиониране, защото ще работите любимата си работа, поне до 120г..
Поводът е от петък вечерта.
Заведоха ме на непозната местност, сред непознати хора, но прекрасна природна даденост.
Денят започна в 4.30ч. с изкопаването на дупките, кадето ще се поставят 70-те арании, в които ще се вари курбан чорбата от двете телета по 350кг..
Селото се е спасило от тежка прокоба, преди 90-т години.
Музиката свири, всички сме ангажирани и неусетно стана 12.30ч..
Освещаването приключи и разсипването в паниците започна.
Хапва ме и тук идва трудното, защото започва разговор и оплакване, което ме смая и притесни.
Музиките са три, хората са три, често ставах и се връщах, а наборите мрънкаха.
Често ми задаваха въпроса-"...нали си бил с проблем, как не се спря от сутринта, а сега и на хорото...?".
Отговарям им с усмивка-"...щастлив съм, децата са добре, внуците са здрави, а опитностите ми са в земята, които са с неограничено търсене...".
Оставиха масата и се отдалечихме на тихо място. Предпочетоха да слушат мен и да оставят пълненето на стомаха.
Не, не съм ги занимавал с лечение или тайни финансови операции!
Вземах две ябълки, едната отделих жива, а другата зарових в жарта, полсе я извадих.
Закопах двете и попитах, от коя може да избие фиданка?
Всички отговориха, че ще избие от непечената.
Казах им, че това е и тяхната тайна, даваме ли на телата си и жива, не топлинно обработена храна, какво е съотношението, колко време се замисляме върху пълното дишане, което използвахме цяла сутрин, за да раздухваме огънят, така е и в телата ни. Всички участвахме в направата на чорбата, но защо не доляхме по кофа в араниите.
Веднага отговарят- "...защото ще е безвкусна..."!
А тогава, защо пиете вода и безалкохолно, когато се храните, защо се подигравате с телата Ви?
Това е и един от проблемите за липсата на инициатива, защото мисълта е отделена в погрешно хранените Ви тела, което Ви дразни и разсейва.
Това е и тайната в моето щастливо семейство, защото даваме нужното на телата ни, а мисълта ни е заета с откриване на нови възможности.
Повечето се усмихнаха невярващи, но се замислиха!!!
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Аз също се сблъсквам с такива трудни за доказване тези. Всеки си мисли, че това, което прави той, което са правили другите преди него - само то е истинско и не може да се промени. Така си живее човек до мига, в който се случва събитието, което обръща колата...а след това пътищата са много. Кой път да изберем и как да постъпваме с живота си - решаваме ние и само ние. Никой не ни кара насила да правим каквото и да било!
Решението е наше , отговорността е наша и последиците са само за нас.
Останалото е въпрос за мислене с повишена трудност.
Поздрави за хубавия пример, Николай. Нека всеки се замисли и реши.
Хубава и мъдра вечер на всички!

Добър да е денят Ви, Уважаема Татяна Петрова!
Благодаря Ви, за подкрепящите думи!
Да, много е трудно, за да се направи непоискано добро!
Мъчно ми е, че в този момент, на 45 дена жега, често ми се налага да бия камбаната с тъжен звук.
Идват на работното ми място, виждат стъклените ми шишета, които са на слънце, цъкат, но отиват за студена вода и после идва линейката.
Упорит съм и продължавам с примерите за тях. Щом слушат и посягат по- малко, постепенно ще се променят.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Винаги с голям интерес чета написаното от Вас!
Моите поздравления!

Добър да е денят Ви, Уважаемо Слънчево Момиче!
Благодаря Ви, за интереса!
Сега се прибирам от работа, под палещите слънчеви лъчи, които не ме плашат, а са храна , за мен!
Поредният ден с много любопитни, за да опитат от слънчевата вода в стъкленото ми шише. Възрастта им е от 76 до 87 години.
Каква е тайната?
Набрах им листа глухарче, измих им ги и им предложих да го дъвчат, дори и с горчивината на листата.
Усетиха, че устата им се пълнят със слюнка, а това е заместител на лекарството им, за сърце!
Постоянно ми задават въпроса, каква ще е ползата от проекта- "Озеленяване и цветарство"?
Отговорът ми е- "...възрастните допринесохме, за да е кочинка, а после се сърдим на младите, че едни напускат, а други се държат, като свине...Сега е времето, за да си почистим селата, да ги направим уютни, а и младите ще ни посещават, нали?".
Приятна вечер!
С Уважение, дядо Кольо.