Добър да е денят Ви, Уважаеми Знаещи и Можещи!
Захласваме се по картина, скулптура, музикално изпълнение и природен феномен.
Събуждаме се сутрин, отиваме в банята и се срещаме, в огледалото, с гений, който трудно си вярва, че е ваятел.
Вземете топка глина, намачкайте я и я оставете. Тя ще изсъхне и може да прилича на чаша, но може да прилича и на нищо.
Всеки от нас е различен, но всички се раждаме с плач и си искаме дозата мляко.
Бозаем сладко и заспиваме от удоволствие.
Растем, добавяме вода, бозаем, дишаме с издуто коремче и много спим.
Тук идва и ваятелството от нашите майки, какво е млякото, каква е водата и чистият въздух, който трябва да дишаме.
Приемаме храненето, като нещо ясно и ангажиращо, но не и за изкуство, което иска много учене и труд, за да го усвоим до съвършенство.
Не, не съм се родил с тези знания, принудиха ме обстоятелствата от 1979г..
Има ли нещо общо между ваятелството с храна и математиката?
Да!!!
Храненето е система от стотици уравнения със стотици неизвестни, които заменяме на око и после се сърдим на лекарите, че не ни решавали проблемите, които сами сме си създали.
Вече седмица е хладно и приятно, но привличащите ни храни- плодове и зеленчуци, са скъпи. Лятото бе необичайно сухо и горещо, нали?
Това беше ли проблем за плодовете, зеленчуците и животните?
Да!
Беше ли проблем за нас?
Да!
Искахме почивка и сянка, а как се хранехме?
Употребявахме ли жива храна или посягахме към топлинно обработената, като преобладаваща в менюто ни?
Не ми вярвайте, а си направете експеримент- пригответе идеален боб и вместо в хладилника го оставете на терасата, дали ще вкисне след 36 часа?
Да!
А как се чувстваха телата ни, през горещите дни с топлинно обработената храна в тях?
Беше им тежко!
Ние сме различни по пол, възраст, време на раждане и кръв, но си хапваме, защото ни се искало на очите, но да не забравяме парчето глина от началото, колкото хора, толкова и форми от глинената топка.
Да се върнем в началото, отбиха ни от бозката и почна даването с лъжичка, но какво?
Защо започнах тази тема?
Защото ми е мъчно, че си отидоха много познати и се нагледах на насълзени очи, които ме укоряваха в началото, като казваха- "...стига с твоите правила, стига с твоите ограничения, какво толкова, че е хапнала вафла, крем или пиле с ориз..."!
Всички познават часовника, всички различават деня от нощта, но не искат да приемат, че от 4.00ч. до 12.00ч.- нашето тяло се освобождава от излишното, че от 12.00ч. до 20.00ч.- нашето тяло се зарежда с храна, а от 20.00ч. до 4.00ч.- се занимава с усвояване на полезното от погълнатото.
Как да продължим с извайването на глинената топка, ако сме на слънце и не си навлажняваме ръцете, тя ще започне да се рони, нали?
Сега съм доволен, че чувам призива- "Плод в училище"!
На 27.07.1995г. се включихме в пилотният проект- "Училища, утвърждаващи здраве!". Сложихме го и на печата ни, но винаги ни поглеждаха с насмешка, че се занимаваме с двора и зеленчуците, които отиват в столовата. Много от смеещите ни се, вече ги няма, отидоха на по- доброто място, но децата помнят, а вече са родители и внимават с храната за техните деца и лошият математик, който им натякваше постоянно- внимавайте за стойностите на неизвестните, които променят резултата.
Селата ни са наши, трудно е, но здравето е по- важно, извайването на телата ни е най- важно, за да е свободен духът ни и да твори, а не да е ограничен от- "...вземах ли си лекарството?"!
Да не забравяме трите митници- устни, зъби и език, да ги слушаме, както малкото дете ги стиска, когато не е съгласно с предложеното му, но не, ние го разсейваме с песнички, телевизия и картинки, за да го излъжем и да напълни коремчето, а после пораства и търси корекции, защото ние, като родители, сме попречили на неговото извайване.
Не ми вярвайте, не го приемайте, но търсете източници и проверявайте, за да Ви буренясат пътеките към личният Ви лекар и аптеката!
Приятен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Вярвам в това, но пусто му чревоугодие - понякога надделява...
И лекарите знаят за вредата от пушенето, но пак си пафффкат.
Ненаситните дяволчета в нас трябва да сборим! Дребните паразитчета, които ни изкушават.

Добра да е вечерта Ви,
Благодаря Ви, за подкрепящите думи!
Възможно е, да си следвате Вашият ритъм, който да не се налага, да променяте!
Познавам и такива хора, които са се преборили в детството си и сега не съществуват изкушения за тях, просто не ги забелязват.
Аз не бях от тях, слушах майка си и после си платих, но се научих и ще съм здрав през старините си!
Приятна вечер!
С Уважение, дядо Кольо.