Добър да е денят Ви, Уважаеми Познаващи Живота!
Трудно, но заслужаващо спиране и размисъл- "Достатъчни ли са 98-м години?"!
Мога ли да устоя на съблазните и прикритите заплахи?
ДА!
Мога ли да бъда сам и да се отдам на общото?
Не!
Трудно ми е в преценката и поставянето на негово място, сега, когато на стената ми са снимките, на четирите ми внука!
Постоянно се правят експерименти, за да имаме, за да се събуждаме и да прелистваме календара, но тялото ми е преходно, колкото и да е добре нахранено.
Надяваме се, че ще ни разберат, защото сме били с добри намерения?
Нашите мисли, са от нашето тяло, от нашата опитност и колкото да са истинни, те са само кутия, която да се разтвори, но вътре да няма, това което са очаквали.
Често се сблъскваме с това-"купих ти подарък", отварям го с надежда, но съм бил с други очаквания и смутено отговарям- "благодаря".
Къде се е скъсала връзката?
Аз ли не съм бил достатъчно открит или другият не ме е опознал?
Какъв е подаръкът, който ни е оставил Блаженно почившия Патриарх Максим?
Свободата в избора, за да посещаваме храма, да сме със свободна воля и сами да отсяваме, но и с пристанище при нужда.
Дали е достатъчно?
Отговарям само за себе си и казвам - ДА!
Така постъпвам и в малкото ни село, но всички, които ме срещнаха, след чуването на камбаната, ме питаха- "...за Максим ли?".
Да се помолим и да го поменем с добро!
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Добър да е денят Ви,
Всеки си има собствено мнение, нали?
Гласувах, подкрепям Ловчанския Митрополит, дядо Гавриил, за Патриарх на Българската Православна Църква!
Успех в размислите Ви!
С Уважение, дядо Кольо.