Добър да е денят Ви, Уважаеми Стремящи се към Промяна! Измина една година, пак са новогодишни дни, хапваме, пийваме, разговаряме, но е и време, за да проверим миналогодишните предсказания на окръжностите, прекъснатите и непрекъснатите линии. Да, това вече ни е познато, но трябва да вдигнем летвата и да погледнем отвъд предсказанията, да открием творческия момент в развитието ни. Защо ли? Защото ние не сме застинала предопределеност, а динамична система, която се променя, натрупва опит и се устремява към личната си хармония. Да, но тя е различна и не търпи подражателство, защото ни докарва стрес и болести. Какво ни носи заглавието- "Какво не бих направил?"? Обръщане на палачинката. Постигнахме стоте въпроса, цели и под цели, подредихме ги, но сега разполагаме с време и докато се смила вкусното хапване, може да се вкараме в приказка за деца, но от края към началото. Всички ни познават, ние предполагаме, че се познаваме, а можем ли да открием ограниченията, които ни възпират от правенето на едно или друго, а  и приятелите ни смятат, че не бихме го направили. Да се спрем и да помислим, как мислим и как мислят приятелите ни. Ето ги и предполагаемите изречения: 1. Чувам ромоленето на водата. 2. Виж, онова дърво прилича на балерина. 4. Как необичайно ухае. 5. Вкусвам тишината. 6. Повеят го усещам с кожата си. 7. Бавното движение ме изморява, хайде да потичаме. Да, но често чуваме, не това, което сме очаквали от вървящия с нас. Стоп! Спрете и не реагирайте, ние сме различни, ако държим на контакта с този човек, ще направим усилие и да се огледаме, заслушаме и ....после да отречем. Защото помним въпроса- "Какво би направил, ако си на мое място?". Това е невъзможно, ние не можем да влезем в кожата на друг. Да, можем да го изиграем, ако сме обучавани, но не и от раз, когато ни изненадват с въпроса. Можем ли сами да сме си режисьори? Да! Като започнем с писането на сто изречения(Какво не бих направил?) от 100 към едно, от най- отдалеченото, към най- вероятното. Трудно е, времеемко е, но ни подтиква към очакване на неочакваното, както от околните, така и от изненадването на самите нас.  Често ще трием и разместваме числата, като отдалечаваме отговорите си, защото сме се сетили, че точно това, никога не бих ме го направили, каквато и да е цената. Сигурни ли сме? Готови ли сме да си разменим листите и друг да прочете нашите стоте отговора? Опасно, нали? Предпочитаме тайната, за да не сме уязвими. Вече можем да вземем цветните моливи и да оцветим различните отговори, после да погледнем и сравним преобладаващите цветове. Често ни се случва, да си тананикаме песен, но видим ли клипа, преставаме??? Казват ни, че ще ядем баница, но не е спомената плънката. Всеки си записва очакванията- вид, вкус, аромат, звук от сдъвкването и, тежест и каквото ви хрумне още. Поднасят ни я? Това ли е, което очаквахме? Така е и с всяко нещо, което пием или поглъщаме. Посегне ли на нашата хармонична нагласа, то тялото ни се стяга и постепенно ни отмъщава, като ни праща в аптеката. Да, аз съм манипулатор, използвам играта, за да хармонизирам сватовете и внуците, за да ни е приятно и да не сме зависими от аптеката. Благодарен съм на моя наставник, който ме съветваше, преди 32 години, като влизам в час, всеки ден да ги приемам, като непознати и да се изненадвам, но всяка вечер да дописвам разкритията си, за непознатото дете. Така постъпвам и с внуците, никаква предопределеност, а нова ситуация и нови открития. Така постъпвам и в градината, всяка зима с допълнителни грижи и индивидуално към всяко от цветята, храстите или дърветата. В градината е лесно, всяка пролет идва и резултата, но с деца, близки и внуци не е толкова лесно, нужни са години! Приятни занимания! С Уважение, дядо Кольо.

Весело посрещане на Новата година!

Честита 2013 година!
Да Ви донесе здраве, добротворност и сбъдване на мечтите Ви!
С Уважение, дядо Кольо.