Добър да е денят Ви, Уважаеми Очакващи и Неочакваното! Последното ни занимание бе скучно, но с неочакван край??? 2x + 3y - 4z = 2 x   - 2y +  z = - 2 3x - 5y -  z  = 3 x= - 47/22; y = - 15/11; z = - 57/22 Защо се появяват недоразумения? Защото мислим различно! Направим ли опит, да вникнем в стила на мислене и действие, веднага ще отворим вратата на разбирателството. Каквито и да са идеите, колкото и да са последователите, винаги се стига до съпоставка, а там математиката е безпристрастна, нали? Имаме три уравнения с три неизвестни- предопределеност, предразположеност и свободна воля. Дадени са и отговорите, за да се достигне до решаването, но е важен пътя, а не преписването на отговорите. Важен е настоящият ни момент и програмирането на бъдещето, което е само и единствено в наше разположение. Важен е всеки от нас, като човек с гражданска позиция и той да е в центъра, а не събитията, които го увличат и смилат. Да, ще ме упрекнете, че математиката не е панацея, защото имало емоционален живот. Добре, споделяме мъка и радост, но по различен начин, всеки има собствени правила, а математиката ни подтиква. Защо решавахме с порасналите ми ученици, тази система? За да се убедим в деветте окръжности и в огромното количество отговори(64х6х12х12= 55296), но къде са нашите правилни въпроси, за да се откроят и отговорите? Каква е нагласата в събеседника ни или настояваме да си кажем истината, а той е виновен, че не ни е разбрал правилно? Наблюдаваме ли събеседника, неговото тяло подсказва ли ни, че едвам ни изтърпява? Няма вина, това ни го втълпяват от малки, а е грешка! Има думи, които разбираме погрешно и не са за момента. Нашата различност е под възглавницата в торбичката с шест елипси, които подреждаме в неделя и задаваме конкретния въпрос. Сега сме в труден период, предстои допитване и сами се убеждаваме, колко е трудно, за да формулираме точният въпрос, който да е с възможен отговор "Да" или "Не", но да не търпи тълкуване. Такива ли са нашите въпроси, с които си лягаме в събота вечер и се надяваме на точен отговор, като отделим време, за да завъртим окръжностите и открием точното число от 1 до 64, което е на 5, 625 градуса, едно от друго? Нашата личност е най- важна, а тя си има собствени правила, които не са в чужди ръце и чужди възможности, защото сме уникални, но обречени да живеем заедно. Винаги опираме до математиката, дали ще е праг за влизане или количество от предишни участия, но сравненията не са по- дълго или по- късо, а точно. Постоянно ни убеждават с думи, но зададем ли въпроса- "Колко?", получаваме витиеватият отговор- обстоятелствата ще покажели. Плявата е много, а къде търсим зърното? То е само и единствено в НАС, наши са въпросите, а отговорите ги има. Можем ли да превърнем мислите си в думи, но думи, които да имат същото съдържание и в четящият ги или слушащият ги? Дали не прекаляваме, като настояваме, че истината може да бъде обяснена само с нашия набор от думи, като пропускаме емоционалното възприемане от събеседника?  Да се върнем към задачата. Можем ли да заложим(с произволно стойност) на свободната воля и да пренебрегнем предопределеността, и предразположеността? Мажем, но ще останем разочаровани от липсата на резултат, а всяка стойност трябва да е вярна, за всяко от уравненията    Това е нашият живот, който ние живеем и се стремим към хармония, нали? Тогава да не забравяме въпроса- "Колко?"! Приятен ден! С Уважение, дядо Кольо. 

Добра да е вечерта Ви,
Благодаря Ви, че СТЕ ме открили и посетили!
Често се говори за болести и добро отношение.
Защо заобичах математиката и я препоръчвам, като хапче за възстановяване на хармонията?
Ставате независими, защото сами си съставяте трите уравнения, а после откривате дроб, която да удовлетворява и трите уравнения.
Това се случи в детството ми, а от 02.12.2012 до 11.12.2012 г. си бях в Русе и обиколих подтикналите ме към математиката места.
Странно, къщата ни беше между психо диспансера, туб диспансера, школата за военни санитари, домът за юноши, домът за девойки и цветницата(разсади за парка), но всички учехме в ООУ"Бр. Миладинови".
Играехме в парка за душевно болни, а от алпиниума наблюдавахме разходките в туб диспансера.
В класовете ни имаше момчета и момичета, които са без родители.
Често наблюдавахме ученията на санитарите от школата, което ни беше интересно.
Каква е връзката?
Тя е директна, беше нарушен порядъка, който оставя следа и променя живота.
Постоянно изплуваше въпросът- "Колко?".
Сега съм в предбалкана, спокоен и отдаден на цветята, които ми напомнят за "Колко?", но допускам до тях малцината, които се осмелят да решат системата, която им съставям в момента.
Защо пък със система?
Защото изисква концентрация и оставаш сам със себе си. Следваш правилата, но е водеща Твоята Свободна Воля!
Най- важното, наградата я получаваш незабавно, като заместиш в трите уравнения и те са верни.
Бавното и последователно действие довежда и до пренареждане в тялото ни, което е съвършено, но постоянно му пречим или залъгваме с хапчета.
Едно разсейване, един пропуснат знак и всичко трябва да започне от начало, за да откриеш собствения си пропуск. Всеки сам започва и си избира, кое да е първото неизвестно, което ще открие, кои уравнения ще групира и замества, но сам!
Опитайте! Няма полезни билки, ако не сме се пренаредили!
Приятна и добротворна вечер!
С Уважение, дядо Кольо.