Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2013 18:47 - Чудо ли е, все още, неопознатото?
Автор: diadokolio Категория: Изкуство   
Прочетен: 7942 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 14.11.2018 20:15


 Добра да е вечерта Ви, Уважаеми Търсещи!
Вчера беше интересен ден, нали?
Кои са трите неизвестни в системата и нужни ли са правила?
Виждащият + Виждането + Видяното = ?  
Къде са неизвестните и коя е главата, която ги обединява?
Можем ли да упрекнем причината(семето) или да се разсърдим на следствието(цветето)?
Кога се отказах от потребността, да бъда прав?
Снощи бяха поредните добри думи от мой ученик, който се събуждаше в далечна страна, но доволен от моята лошотия!
Тогава предложих, за поредната ни тема в "Часът на Класа"- "Трябва ли винаги да съм прав?"!
Защо се срещаме и ни е приятно?
Защото даваме свобода и няма оценки!
Даваме живот на децата ни, но те не са наши, а със собствен живот!
Изпращат децата си в класните ни стай, но те не са наши послушковци, а търсещи знания, очакващи подкрепа и разбиране, но не и наставления или укори, че бавно се справят!
Сега ми е лесно, защото минаха годините на лутане, но бях спазващ изискванията, които бяха преграда.
Кои изречения ме промениха и станах любимия учител, от -" пак ли математика при този сухар"?
Когато се спрях и престанах да съм прав!
Замених ги с - " Според мен резултатът ти изглежда по- различен. Питам се, как ли си стигнал до този резултат?"!
Чудото стана!
Защото се промених аз и заложих на собственото си даване, а не притискането им, да ми дават верни отговори!
Това дойде от неопознатостта ми, която разтърсих и промених .
Защо свързах системата и трите неизвестни(виждащия, виждането и видяното), защото са субект + процес+ обект, но всичко се отразява на психиката ни, която е чудо и е обвързана с правота.
Колко е сладка свободата, за да изразиш, какво виждаш, без притеснението, какво се очаква, да си видял.
Навярно Ви звучи отвлечено, но празното пространство е невероятно богатство! Обектът беше саксия???
Какво е тя, ако няма празнота в себе си, купчина глинени парчета.
Запълвайки празнината с тор и семе, ще ни даде цвете, ако се грижим?
Това са и децата ни, които чакат нашата грижа и напътствия, но свобода, за да се развият!
Защо се спрях на тази тема?
Защото се наложи да гледам внуците и се върнах в моето детство, когато се разхождах с моя дядо Кольо и мечтаех, да съм и аз дядо.
Не, това е невъзможно, ако не бях станал съпруг с деца и да им помогна в тяхната свобода, за да станат родители, които да изричат сладкото- "...дядо, дядо..".
Това е чудо, което изисква усилие и смелост. 
Всеки може да сътворява чудеса, стига да е смел! Приятна и отморяваща вечер! С Уважение, дядо Кольо. Прочетете повече в моят блог :http://ayurveda-lechitel.com


Тагове:   чудо,   математика,   деца,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: diadokolio
Категория: Изкуство
Прочетен: 455751
Постинги: 251
Коментари: 403
Гласове: 1378
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031