Добър да е денят Ви, Уважаеми Знаещи и Можещи!
Преди няколко години се заредиха произшествия с жертви по празници, през последните 3 години ни напуснаха много известни личности.
Последните 10 дни ме грабнаха с проблеми на роднини и приятели, които са следствие от собствени действия. Пътувах, носих, разговарях, срещах разбиране и неразбиране, че тялото ни изисква усилия и дисциплина, за да възстанови хармонията.
Смъртта е неизбежна, но трябва ли да бързаме към нея?
Югоизточна Азия, северна Африка и централна Азия имат своя "Книга на мъртвите"???
Говорим за цивилизованост през последните 3000г., които са миг от 2 000 000 години на човека?
Науката напредва и се приближава към много древния текст- "... при сливането се оформя господарстваща частица, която запазва носеното от предците и оставя празно, за да се запълва и отнася края...".
Защо е важно, да уважаваме смъртта?
Защото е множество от натрупвания, които са свързани с разумност.
Това ни го показва водата, която няма спиране, ако е тиха и надигаща нивото си, но не и порой, който отминава и после всичко отначало?
Да се върнем на моите разговори и споменаването на древната "...господарстваща частица...".
Всички сме родени от жена, но при сливането се оформя господаря, който съчетава части от предишните ни предци, но чака мислите на майката, за да избере пола и подбере кутийките, които да запълваме в живота си.
Често сме чували:-"...ти си, като дядо си...", "...одрал си кожата на баба си...", "...твоят прадядо се е занимавал с това..." и т.н..
Да, сега има технологии, които се ровят в генома, но започва липсата на общуване в реална обстановка и справяне на телата ни с нахлуването на химията.
Древните са следили и записвали циклите, но не са посягали на човешкото тяло, което са приемали за храм!
Оставили са завета-"...помагай, но не нарушавай целостта му..."!
Къде са търсили отговорите за новата личност?
1. Десетгодишния цикъл на 5-те стихии и пола.
2. Дванадесетгодишния цикъл на животинските подобия.
3. Месеците с циклите на Луната.
4. 24-те часа на Слънцето.
5. Родителите ни, като предразположеност.
Сега го задраскваме и слушаме само думите, но пропускаме изговарящият ги.
Да, трудно е и изисква много време, за да се възстанови хармонията, но е по- добре, да се променя бавно, а не с разрушения.
Така е с телата ни, когато действаме бавно с природни извлеци, а не с лекарства.
Така е в обществото ни, когато действаме бавно и спокойно, за се избистрят отговорите, а не рушене и разчистване на развалините.
Усмивката, постоянството, позитивизма и продължаването е цяр, който няма странични ефекти.
Ще минат години и всички народи ще го изучават в училище, че има страна, където живее народ с древни корени, много търпи, но има мъдрост, която увлича и променя, но гради с разум, а не с проливане на кръв.
Защо изговорих толкова много думи?
Защото съм против прибързаните операции с проливането на кръв, а избора на бавния път с билките, плодовете, зеленчуците и минералите, но съобразени с конкретния роднина, а не с общочовешка полезност.
Конкретният повод е 66 годишна жена, която паднала от череша. Вече е от интензивното в дома си. Винаги ме е мачкала на роднински събирания, че старите текстове са губене на време, а сега е хрисима и готова на процедурите.
Трудно е, много е трудно, когато си седнал до обездвижен човек и те гледа с надежда, а всички роднини са в коридора и негодуващи от нейния избор.
Човекът и неговото мислене са най- важни, тогава се намесва господаря от началната клетка, който отваря кутията на възстановяването.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.  

Колко добре те разбирам, дядо Кольо!
Пожелавам пълно възстановяване на тази жена!
На теб - много сила!

Добър да е денят Ви, Уважаемо Слънчево Момиче!
Благодаря Ви, за разбирането!
Да, посещаваме храмове в страната и чужбина. Винаги сме готови, за да се съобразим с техните правила, а опре ли до личното ни тяло, тогава отричаме правилата, които са строго индивидуални.
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.