Добра да е вечерта Ви, Уважаеми Знаещи и Можещи!
Продължавам приказката, която не е за консерватори.
Внуците пораснаха и разходката в зоологическата градина е с много питащи очи?
Особено се впечатляват пред павианите(олицетворяващи егоизма), шимпанзетата(издигнали общността в култ) и гибоните(семейната двойка до край).
Да, длъжен съм да чета книжки, за да съм с внуците, като ходеща библиотека, а не само техен пазач.
Защо има връзка с политиците и партийците?
Защото след 4 месеца ще си дадем гласа за бъдещето.
Работя на открито и не съм привърженик на телевизора, но цял ден слушам радио и това ми дава отговори от техните паузи или тембър, като отговарят.
Често чета и чувам, че трябвало да забравим миналото и бъдещето, а да мислим за сега.
Не, не съм съгласен, но това си е само мое мнение.
Защо не съм съгласен?
Защото стореното сега е много важно за бъдещето!
Бях див павиан, после ме включиха в общност(като шимпанзетата), но се разделихме, защото съм със собствена пътека и подчинението(партийната дисциплина) не ми е силната страна. Сега съм, като гибоните, кротнал се старец с мисъл и помощ за внуците.
Дали щях да имам внуци, ако, в тогавашното си сега, бях зачеркнал бъдещето и нямах деца?
Вярвам в нашите братовчеди- павианите, шимпанзетата и гибоните(те са създателите на мисиореската поза). Вярвам в еволюцията и стремежа за поколение.
Всичко е подчинено, за да се остави поколение и гениалното им откритие, че кръвосмешението е опасно, поколението е слабо и с дефекти.
Да се върнем на заглавието.
Защо да се разходим в зоологическата градина и да отделим по час, преди да направим своя избор?
Защото нашите братовчеди са в затвор и цялата им дейност е пред очите ни.
Можем ли да открием господстващия в клетката им, кой има достъп до него, за да го разресва, а и после да се подлага, да е достъпна храната?
Какво е постигнала еволюцията?
Дала е аромати, което да насочва вниманието, че е време, за да се размърда и да продължи рода.
Но това се е оказало недостатъчно и се е появил екстаза, за да са привлекателни секундите.
Идва и езикът на жестовете, и най- вече погледа, който издава намеренията.
Политиката се прави от мъжките и женските, за да оцелее потомството, а партийците се нагаждат, за да пораснат, евентуално, в йерархията, като демонстрират чинопочитание.
Ето че не сме ние, които търсим демокрацията, която е била и ще бъде илюзия, защото си избираме един или една, която да ни представлява, а убедим ли се, че са ни подвели, скачаме по клетката, викаме, но не, не е бил изтекъл периода и трябва да се примирим, защото сме демократи и нямаме право на силови действия.
Това са впечатленията на внуците ми от зоологическата градина, а въпросите им, ме отнесоха в друга посока.
Защото разпознаха, кой е най- важния в клетките.
Дали и ние ще разпознаем, кой е достоен, за да ни представлява?
Нася отговорност, ако съм засегнал някого!
Приятна вечер!
С Уважение, дядо Кольо.