Добра да е вечерта Ви, Уважаеми Знаещи и Можещи!
Липсвах година, но роднините са много важни.
Предполагах, че администратора ме е изтрил, защото не съм активен?
Благодаря Ви, Уважаеми администратори на Blog.bg, че Сте ме оставили.
Отсъствието ми не беше за мой проблем, а за моя намеса.
Ще Ви споделя радостта си, че ми се довериха за ползата от водата, чесъна и синята хума?
Да, не е лесно, когато разговарям с близки и искат компромис с дисциплината, за да им е било по-леко.
Не, не е възможно!
Всички загнездили се в тялото ни твари са безкомпромисни, които си хапват от тялото ми и крещят, за да им доставим неправилните, за конкретното тяло, храни.
Пристигнах с голяма чанта, в която носех изкопаната от мен синя глина. Всички са по- възрастни от мен.
Първо помолих за пакет листи и дузина моливи, които внимателно подострих!
Бавно и внимателно започнахме с писането на домашното, което срещна много протести, че искат моя опит, а не тяхното усилие.
Второто бе, намирането на стъклени съдове- буркани и шишета, за да се пълнят с вода, която ще ползват- дъвкана и гаргарена, но в определени часове и никога гъл-гъл-гъл!
Третото бе, намирането на домашен чесън и заливането му с истинска домашна ракия, но не повече от 40градуса, която ще разпределя за всеки, като капки в супена лъжица с вода.
Четвъртото бе, дългият разговор за синята хума, бархетните парцалчета, дланите и ходилата.
Вземах порцеланова купа и три пъти премих глината, която бърках с дървена лъжица, защото хумата не е полазно, ако се държи в метален съд или се бърка с метален прибор!
Добавих зехтин и продължих да я бъркам. Получиха се 5 буркана гъста каша, като мармалад, да е гъстотата.
Така започнаха дългите вечери с мазане, събуждане, за да сменя парцалчето и обуването на чорапи.
Благодарен съм им, че повярваха във възможностите на техните тела, за да си умрат от старост, но в добро здраве и без болка в съня им.
Приятна да е вечерта Ви!
С Уважение, дядо Кольо.

Сега вече ще умреш здрав!

Добро да е утрото Ви, Уважаеми Апостол Апостолов!
Благодаря Ви, че Сте ме забелязали!
Благодарение на Вашите книги от 1998 и 2002г. се върнах на село, срещнах се със себе си, опознах се, върнах си здравето и ще умра в съня си, но няма да съм в тежест на деца и внуци!
Да, търсех собствения си модел, за хармония, което е скрито в картата ми и пръстовия ми отпечатък.
Смъртта е притесняващата ме тема, когато бях млад, но се научих да разпознавам нейните напомняния, за да я успокоя и отдалеча в бъдещето, но да я приема, че е нормален край.
Вие ме научихте, че транзитите ме предупреждават, но всичко зависи от моите действия или бездействия!
Това ми помага с деца, зетьове, сватове и внуци, за да провокирам силните им страни, да внимавам с думите и да съм полезен с разнообразните си продукти от 2-та декара градина.
Да, убедих се в ползата от познаването на предразположеностите, които могат да се тушират с промяна на мислите, като се нанесат на белия лист с добре подострения молив.
Да, нямах нужния опит и изгубих баща си, но продължавам с търсенията и виждам ползата при майка ми, която спокойно се отправя към минимума от 120-те си години, а навярно и към 150-та си година.
Да, храната е важна, но мислите и целите отдалечават болестите!
Спрем ли и откажем ли се от ученето всеки ден, тогава сме се отправили към края си, нали?
Приятен да е денят Ви!
С Уважение, дядо Кольо.