Постинг
12.01.2013 09:08 -
Часът на класа 2 ?
Добър да е денят Ви, Уважаеми Очакващи и Неочакваното!
Последното ни занимание бе скучно, но с неочакван край???
2x + 3y - 4z = 2
x - 2y + z = - 2
3x - 5y - z = 3
x= - 47/22; y = - 15/11; z = - 57/22
Защо се появяват недоразумения?
Защото мислим различно!
Направим ли опит, да вникнем в стила на мислене и действие, веднага ще отворим вратата на разбирателството.
Каквито и да са идеите, колкото и да са последователите, винаги се стига до съпоставка, а там математиката е безпристрастна, нали?
Имаме три уравнения с три неизвестни- предопределеност, предразположеност и свободна воля.
Дадени са и отговорите, за да се достигне до решаването, но е важен пътя, а не преписването на отговорите.
Важен е настоящият ни момент и програмирането на бъдещето, което е само и единствено в наше разположение.
Важен е всеки от нас, като човек с гражданска позиция и той да е в центъра, а не събитията, които го увличат и смилат.
Да, ще ме упрекнете, че математиката не е панацея, защото имало емоционален живот.
Добре, споделяме мъка и радост, но по различен начин, всеки има собствени правила, а математиката ни подтиква.
Защо решавахме с порасналите ми ученици, тази система?
За да се убедим в деветте окръжности и в огромното количество отговори(64х6х12х12= 55296), но къде са нашите правилни въпроси, за да се откроят и отговорите?
Каква е нагласата в събеседника ни или настояваме да си кажем истината, а той е виновен, че не ни е разбрал правилно?
Наблюдаваме ли събеседника, неговото тяло подсказва ли ни, че едвам ни изтърпява?
Няма вина, това ни го втълпяват от малки, а е грешка!
Има думи, които разбираме погрешно и не са за момента.
Нашата различност е под възглавницата в торбичката с шест елипси, които подреждаме в неделя и задаваме конкретния въпрос.
Сега сме в труден период, предстои допитване и сами се убеждаваме, колко е трудно, за да формулираме точният въпрос, който да е с възможен отговор "Да" или "Не", но да не търпи тълкуване.
Такива ли са нашите въпроси, с които си лягаме в събота вечер и се надяваме на точен отговор, като отделим време, за да завъртим окръжностите и открием точното число от 1 до 64, което е на 5, 625 градуса, едно от друго?
Нашата личност е най- важна, а тя си има собствени правила, които не са в чужди ръце и чужди възможности, защото сме уникални, но обречени да живеем заедно.
Винаги опираме до математиката, дали ще е праг за влизане или количество от предишни участия, но сравненията не са по- дълго или по- късо, а точно.
Постоянно ни убеждават с думи, но зададем ли въпроса- "Колко?", получаваме витиеватият отговор- обстоятелствата ще покажели.
Плявата е много, а къде търсим зърното?
То е само и единствено в НАС, наши са въпросите, а отговорите ги има.
Можем ли да превърнем мислите си в думи, но думи, които да имат същото съдържание и в четящият ги или слушащият ги?
Дали не прекаляваме, като настояваме, че истината може да бъде обяснена само с нашия набор от думи, като пропускаме емоционалното възприемане от събеседника?
Да се върнем към задачата.
Можем ли да заложим(с произволно стойност) на свободната воля и да пренебрегнем предопределеността, и предразположеността?
Мажем, но ще останем разочаровани от липсата на резултат, а всяка стойност трябва да е вярна, за всяко от уравненията
Това е нашият живот, който ние живеем и се стремим към хармония, нали?
Тогава да не забравяме въпроса- "Колко?"!
Приятен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
Евроскептицизмът - лош отговор на антиам...
въпроси без отговор
отговор на въпроса "защо коко6катаа...
въпроси без отговор
отговор на въпроса "защо коко6катаа...
ЕБОЛА! Поредната лъжа на Бялата мафия!
"БЕЗ ТЕБ НЕ МОГА ДА ЖИВЕЯ" ГРЪ...
Квантов преход - протонът се намали с 4 ...
"БЕЗ ТЕБ НЕ МОГА ДА ЖИВЕЯ" ГРЪ...
Квантов преход - протонът се намали с 4 ...
Добра да е вечерта Ви,
Благодаря Ви, че СТЕ ме открили и посетили!
Често се говори за болести и добро отношение.
Защо заобичах математиката и я препоръчвам, като хапче за възстановяване на хармонията?
Ставате независими, защото сами си съставяте трите уравнения, а после откривате дроб, която да удовлетворява и трите уравнения.
Това се случи в детството ми, а от 02.12.2012 до 11.12.2012 г. си бях в Русе и обиколих подтикналите ме към математиката места.
Странно, къщата ни беше между психо диспансера, туб диспансера, школата за военни санитари, домът за юноши, домът за девойки и цветницата(разсади за парка), но всички учехме в ООУ"Бр. Миладинови".
Играехме в парка за душевно болни, а от алпиниума наблюдавахме разходките в туб диспансера.
В класовете ни имаше момчета и момичета, които са без родители.
Често наблюдавахме ученията на санитарите от школата, което ни беше интересно.
Каква е връзката?
Тя е директна, беше нарушен порядъка, който оставя следа и променя живота.
Постоянно изплуваше въпросът- "Колко?".
Сега съм в предбалкана, спокоен и отдаден на цветята, които ми напомнят за "Колко?", но допускам до тях малцината, които се осмелят да решат системата, която им съставям в момента.
Защо пък със система?
Защото изисква концентрация и оставаш сам със себе си. Следваш правилата, но е водеща Твоята Свободна Воля!
Най- важното, наградата я получаваш незабавно, като заместиш в трите уравнения и те са верни.
Бавното и последователно действие довежда и до пренареждане в тялото ни, което е съвършено, но постоянно му пречим или залъгваме с хапчета.
Едно разсейване, един пропуснат знак и всичко трябва да започне от начало, за да откриеш собствения си пропуск. Всеки сам започва и си избира, кое да е първото неизвестно, което ще открие, кои уравнения ще групира и замества, но сам!
Опитайте! Няма полезни билки, ако не сме се пренаредили!
Приятна и добротворна вечер!
С Уважение, дядо Кольо.
цитирайБлагодаря Ви, че СТЕ ме открили и посетили!
Често се говори за болести и добро отношение.
Защо заобичах математиката и я препоръчвам, като хапче за възстановяване на хармонията?
Ставате независими, защото сами си съставяте трите уравнения, а после откривате дроб, която да удовлетворява и трите уравнения.
Това се случи в детството ми, а от 02.12.2012 до 11.12.2012 г. си бях в Русе и обиколих подтикналите ме към математиката места.
Странно, къщата ни беше между психо диспансера, туб диспансера, школата за военни санитари, домът за юноши, домът за девойки и цветницата(разсади за парка), но всички учехме в ООУ"Бр. Миладинови".
Играехме в парка за душевно болни, а от алпиниума наблюдавахме разходките в туб диспансера.
В класовете ни имаше момчета и момичета, които са без родители.
Често наблюдавахме ученията на санитарите от школата, което ни беше интересно.
Каква е връзката?
Тя е директна, беше нарушен порядъка, който оставя следа и променя живота.
Постоянно изплуваше въпросът- "Колко?".
Сега съм в предбалкана, спокоен и отдаден на цветята, които ми напомнят за "Колко?", но допускам до тях малцината, които се осмелят да решат системата, която им съставям в момента.
Защо пък със система?
Защото изисква концентрация и оставаш сам със себе си. Следваш правилата, но е водеща Твоята Свободна Воля!
Най- важното, наградата я получаваш незабавно, като заместиш в трите уравнения и те са верни.
Бавното и последователно действие довежда и до пренареждане в тялото ни, което е съвършено, но постоянно му пречим или залъгваме с хапчета.
Едно разсейване, един пропуснат знак и всичко трябва да започне от начало, за да откриеш собствения си пропуск. Всеки сам започва и си избира, кое да е първото неизвестно, което ще открие, кои уравнения ще групира и замества, но сам!
Опитайте! Няма полезни билки, ако не сме се пренаредили!
Приятна и добротворна вечер!
С Уважение, дядо Кольо.