Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за подтикващата към промяна тема- "трептенията"!
Привлече ме изречението- "...приемайте Светът такъв, какъвто е......!"
Да, трудно бе и много се бунтувах, сърдех се на сполетялото ме, но живота ме цапардоса и трябваше да се концентрирам върху оздравяването, а после и другите подробности.
Кой ми помогна?
Помогнаха ми книгите, физиката, тетрадката с въпросите и синхронизиране на трептенията ми с природните дадености.
Допуснах реалността, че съм се появил, след като светът е реалност, а не е чакал мен, за да го променям по своите си капризи.
Постепенно започнах да се радвам на събуждането и предстоящите действия с можене за околните, а така получавах и аз.
Върнах се вчера от 6 дневно гостуване при внуците в София(Младос1).
Разхождах се в градинките и площадките, бягах, смеех се и децата се радваха, а другите деца поглеждаха към пейките и се чудеха, защо на този дядо му е весело, а техните придружители са на пейките.
На третия ден ни чакаха децата и се смееха с нас, а се появиха и въпроси от придружаващите баби и дядовци- "Защо си толкова радостен, а проблемите са множество, а и хапчетата.....?".
Отговорих им- "...след 1997г., когато се срещнах със себе си, забравих за хапчета и болежки!".
Прави сте, всичко е енергия, а природата ни предоставя от енергийните си резервоари, които са различни за всеки от нас.
Обърнах се и им посочих тревните площи, разходих се им откъснах 12 тревички.
Веднага последва упрека-"...това не е стерилно и няма качествен контрол с изследвания за безопасност...".
Отговорих им- "...оставете едно цвете, без светлина и вода, а само с тор, оставете едно животно, без жива храна, а само със смески и гранули, а дори кучето и котката си търсят тревичка при разходка...".
Претендираме за разумност, а сме зависими от опаковано в магазина???
Кимаха с глава, но усещах, че ме слагат в графата-" а бе .......".
Дали съм ги излъгал?
Последните ми снимки са доказателство, а те не са артистична постановка!
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Не те разбират защото си вече на друго ниво, защитен от всякакви катаклизми, които ще се случат на много други, за съжаление.

Добър да е денят Ви, Уважаеми Zahariada!
Благодаря Ви, за добрите думи!
Да, често ме питат- "...защо си с такова самочувствие, след като се връщаш на село?".
Отговарям им- "...поучих се и станах част от природата, уча се от тревичките и се радвам на малкото , което имам, но не поглеждам в чужда купичка...".
Работата ми е била в интернати, гледах внимателно и се учех ежедневно от децата.
Питат ме-"...ти да не си ясновидец?".
Отговарям, не, нямам дарби, но ясно виждам жестовете, които разчитам и казвам това, което е готов да чуе събеседника и което е показал с позата си.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

бяхме със сестра ми една седмица на село,при татко. Чистихме,прахме, боядисвахме, брахме от скромната си градинка и съхранихме за зимата. За градските ни изнежени организми това завърши както всяка година с настинка, защото и и цветето расло на сянка, и пожълтяло ,и крехко, оставено на слънце клюмва. Но...там не се обади нито една "градска" болка. не бяхме нервни, не бяхме с главоболие, не ни боляха коремите от всяко ядене, дори пересталтиката ни беше в ред, не пазихме диети.Не гледахме телевизия, нямаше интернет, дори хора нямаше. носех си "Записките" на Захари Стоянов-това беше. Та такива ми ти работи.

Добро да е утрото Ви, Уважаема boliarkabg!
Благодаря Ви, за споделеното!
Да, напълно сте права! Проблемът ни се появява първо в главата, а после и тялото ни показва с реакцията си.
Чудесно е сравнението Ви с цветето, а извода за ежедневието?
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.