Добър да е денят Ви, Уважаеми Знаещи и Можещи!
Уверих се, че не е важно желанието ми, а вкусът в устата ми.
Езикът ни помни, а и подсказва, какво му е нужно.
Да си представим, че не поглеждаме в кухнята, а влезли в магазина, съблазнени от цената си купуваме предлагането. Прибирам се и виждаме, че солта е 10 пакета, олиото 30 бутилки и т. н.
Но не постъпваме така, нали?
Купуваме нужното, а на тялото даваме, каквото има в момента.
Работа с езика- след сутрешния тоалет си дъвча езика, поставям го зад горните зъби и го придвижвам по небцето, докато достигна върха на свода, леко разклащам езика и усещам обилното му обливане. Продължавам с дъвкането на езика. Дългото записване на моите усещания ме е приучило, кога да увелича меда, солта, зехтина и т.н.
Важни са нуждите на моето тяло, а не наличното в градината или хладилника!
Салата- 05.10.2011г.:
1. Три супени лъжици, ситно нарязана, прясна целина с дръжките.
2. Супена лъжица, ситно нарязана, прясна коприва(накисната от снощи)
3.Супена лъжица, ситно нарязан, пресен девесил.
4. Три супени лъжици, ситно настърган, пресен морков.
5. Седем домата, ситно нарязани и добре омачкани.
Разбърквам добре и добавям- сол, червен пипер, зехтин и малка лъжичка от буркана с хрян.
Консумирам с чиния ориз, който е изсипан, още горещ, върху шепа праз и с капак в гювече, за да омекне празът.
Приятен апетит!
С Уважение, дядо Кольо.