Добър да е денят Ви, Уважаеми Знаещи и Можещи!
Защо лекува сънят?
Защото се научаваме да не пречим на хармонията.
Дойде му времето, за да споделя дългите си наблюдения и събиране на парченцата от пъзела- "Лекувам се, докато спя?".
Звучи невероятно, но е най- истинското ни състояние, което са записали древните-"...само праведния спи спокойно...".
Беше интересно преживяване от 29.09.2013г. до 10.10.2013г. във Велинград.
Малък хотел, 48 места, аз съм придружител, свободното ми време в басейна и плуване с краката на пред по гръб.
Няколко човека ме бутаха-"жив ли си?"???
Така се завързаха разговори, а сега получих десетки писма, че съм бил прав със съветите си.
А това е мое удоволствие, като пълно доверие към моето тяло във водата.
Как започна всичко и защо ме впечатли съня?
През далечната 1963г. ме пращат на детска градина, но трябва да се спи, а майка ми е на 33г. с трудно второ раждане през 1962г..
Тогава чух, че съм лунатик- ставащ в съня си.
Леличките са притеснени от проблемите ми с обедния сън и ме пращат в експерименталната паралелка от 6-т годишни. Това ми го обясняват в болницата през 1967г., когато съм болен от жълтеница и се оплакват, че им преча нощно време, защото съм ставал, говорил и удрял с възглавницата.
Възрастен мъж се свързва с баща ми, намират-"реза"- израстък на черния дроб при кравите, който ми даваха с локум в 24.00ч., като съм престанал на 7 вечер.
Това е историята, която съм забравил, но ми я припомни учителя по плуване през 1974г. в Силистра, където имахме задължителни часове.
Той ме наблюдавал и ме попита-"...защо ти е приятно да плуваш, отпуснат, по гръб с краката напред?".
Нямах отговор, но го запомних и разпитах родителите си през ваканцията. Тогава разбрах и за техните страхове. Така започна и събирането на всякакви изречения, случки и съвети, в които се споменава съня.
Малко ще изпреваря събитията с полезното- лявата ноздра, на нашия нос е за сърцето, а дясната е за главата, но това дойде през 1997г..
Все още сме 1974 г., аз съм студент, защото нямам 18г. и не съм за войник, а кандидатствах за военен във В. Търново, но ме отложиха с година, защото не мога да давам клетва, а съм и дюстабан- равно ходило. Намирах възможност, на пейка в парка, в склад или два стола, но да легна за 35 минути.
Ожених се и отидох войник през 1977г..
Дали е късмет или съдба, но бях сред малкото, които се обучавахме за облаците към ВВС.
Тук беше задължителната обедна почивка, защото се даваха нощни дежурства, като отчитахме температура, влажност, вятър, налягане и вид на облаците, на всеки час, шифроване, даване на радистите и нанасяне в карта, на Балканския полуостров.
Много свободно време и възможност за четене, беше нашумяла книгата на академик Микулин- "Възстановяване след инфаркт".
Интересна, но съм на 22 години и малко се замислям за здравето.
Запомних думите на старшините, с които се сменяхме на дежурства- "...спи, като умрял и не чува машините...".
Не им обръщах внимание, защото обичах нощната самота и лягах от 14.00ч. до 15.10ч., за да съм бодър, когато те си заминат в 17.30ч..
Невероятно съвпадение и подарък от съдбата, но на 26.03.1979г., се получава амнистия, а аз още не съм мислил за полагаемият отпуск.
Уволнение, напускане на големия град и работа, която ми гарантира обедния сън. Нещо естествено за мен, но все още не е проблем с околните.
Колегите ми припомниха моят проблем от детството с въпросите си-"...защо си отиваш, какъв е този обеден сън?".
Така започна и моето издирване, какво се случва в съня?
Ще продължа!
Приятен ден!
С Уважение, дядо Кольо.