Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за съмнението, което подтиква търсенията ни!
Вашият въпрос е важен за мен, оцеляването ми и радостта от сутрешното ми събуждане.
Ние сме плод на двама родители. Слушаме, изпълняваме, но порастваме и ни предстои избор в реализацията.
Получих знания, слушах препоръките им, но вътрешно се бунтувах и се съмнявах в точната им преценка за мен.
Нямах опит, приятна ми бе сигурността и закрилата, но губех ориентир.
Седнах, споделих и получих отказ. Станах и се отдалечих на 160км..
Бе трудно, но започнах подреждането на пъзела с много грешки и разочарования.
Отдадох се на математиката, като бягство, литературата бе достъпна за живота на математиците от древността до днес.
Постоянно се появяваше техния въпрос- "...може да има и друго решение?".
Спазвах техните търсения:
1. Даденото -пълно ли е?
2. Търсеното от мен- ясно ли ми е?
3. Формулите- достатъчни ли ми са, а има ли и друга информация, за да стане формула?
Дали, гореизложеното, може да се включи към темата съмнение, нямам представа, може и да не съм в темата, но задрасках сляпото подражание и следване, което да не е преминало през ръцете ми или да не съм го вкусил.
Постепенно се избистри пътя ми към ползата от природо- съобразността.
Така и стигнах до вглеждане в предлагащият решение.
Кой или Коя?
Всичко в прогреса ни или във войните е тръгнало от конкретна личност, не е дошло от никъде.
Бавно и внимателно подходих към дъщерите си- опитай, провери, вкуси, виж, а после избереш ли, следвай стриктно, докато стигнеш до преграда, която да анализираш, може да прескочиш, може да заобиколиш, но и смело да се върнеш, а не винаги с главата напред, щом си решила.
Доволен съм от този труден урок, защото ме дариха с четири внука и желана от тях професия.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.