Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за провокиращият материал!
Изчетох го внимателно с коментарите и го осъзнавам, като отговорност към себе си от нерешителността в решенията.
Събрали са се и са ни заченали. Създали са ни условия и ни напътстват. Настъпва 12-та ни година и започваме с въпросите, но ни липсва социалният опит, за да се противопоставим силно, точно и с отговорност за себе си.
Не е важно годините ни на чакане, винаги има възможност да започнем отначало и да се противопоставим на увляклото ни течение.
Чудесен е съвета за листа, молива и табличката.
Кога ще погледнем в заложеното под косата е наш избор?
Често чуваме- " ...аз помислих, че...".
Добре, помислил си, но включи ли очите, ръцете, ушите?
Притесняват ни с изговарянето на "АЗ". Защо ли?
Искат да сме част от цялото, но без нашето си "АЗ".
Лесно е да се скрием зад-"...предложих им, но те така решиха..."!
Това ми бе проблема!
Родът е голям и постоянно се намираше някой, който да ме убеждава, че действам погрешно.
Троснах се и напуснах защитения залив, излязох сред бурите, получих рани, но и опит.
Изписах много тетрадки с писма до мен, с много въпроси и предполагаеми отговори, които проверявах.
Вече съм спокоен и кротък дядо, но дързък събеседник с роднини и внуци, защото сме роднини, но абсолютно различни.
Не е лесно да открием, че сме с аритметологичен модел, който ще избухне в наложена му среда.
Често ме упрекват, че изисквам изговарянето на-"Аз мисля,че...", "Аз предлагам да..." и т.н..
Как тогава да е нещо, щом го е страх да е Някой?
Пример с рационалните числа- прекрасен положителен сбор, но умножен с отрицателно число и резултата е негативен- ползата от електрониката, но приложени лоши намерения и резултата е много хора без спестяванията си.
Стигнал съм до извода, че е важно Коя/Кой е срещу мен, а после се вслушвам в думите и/му!
Дали е възможно?
Да, всеки е с 9 показателя в личния си документ, а после е образован и възпитан, но е предполагаем в изненадите към нас!
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.