Добър да е денят Ви, Уважаеми Знаещи и Можещи!
Да, стремежът и пътят към идеала е допинг!
Така мисля и така действам, дори и да е непостижим.
Достатъчни ли се желанията ми?
Не, нужно е действие и опитности, дори с разочароващи резултати.
Наблюдавам си котката и мъжкото и коте, което е вече на две години.
Храня ги, но тя ми оставя най- хубавото.
Котката ми иска да е майка, малкият усеща аромата и и досажда, тя излиза извън двора, а той тича да се бие с мераклиите, чужди котараци.
Майка му се намесва, но после го прибира и хапе, за да си стои до храната и да не я следва.
Малкият обикаля и плаче, че е негова майка и не трябва да има тя, лични потребности.
Отделям време и сядам до Бамбука, защото ми е непознат и искам да му изуча потребностите.
Всяка вечер, при скриване на слънцето, се образуват капчици по върховете на листата и падат до корена, за да го напояват, за през нощта.
Кое е постижимото и достатъчното, за да заспя спокоен?
Вкусната храна, ще ми е достатъчна ли за месец или пак ще огладнея?
Копая си в градината, слушам радио и си мисля за стремежа към идеалното, което е динамит и гърми в главата ми.
Радвам се на младите хора, които се разхождат с децата си и показват, че добрата храна е недостатъчна, нужна е среда на справедливост и отсипване, търпимост и компромис, но не и самозабрава, на преялите с власт, като моят котарак, който е мъж и пречи на майка си, а има всичко, за да си спи под сянката.
Повета и къпините се катерят по дървото, гледат от високо и се мислят за дърво, но не, те не са, а са си пълзящи храсти.
Да, поветът е полезен, можем да си оплетем колан от него и да ни отстрани болките в кръста, и да успокои бъбреците.
Къпината е с прекрасни плодове, за вино, ракия и сладко.
Дам ли им прекалена свобода, ще остана без плодни дръвчета, които ще изсъхнат от прегръдката на повета и къпината.
Идеалът е мястото на полезността, но не намеса в чуждата свобода.
Идеалът е стремеж и двигател, защото е в моите мисли, които карат тялото ми да действа, а не да чака.
Сега е жега, трудно е поливането, защото всички поливат и налягането пода, но не съм притеснен, защото се трудих есента, събирах съчки, листа и растителни отпадъци, които прекопавах при навалял сняг. Сега засипвам зеленчука и цветята с тях, а влагата се запазва, като продължават да отдават(разлагайки се).
Старите сме с опит и съвети, но ни трябва мъдрост, за да се отдръпнем и да пуснем младите, като движещи, дори и с грешките им.
Така постъпвам с дърветата, отрязвам старите клони, защото младите са с плодни пъпки!
Да открием справедливостта!
Приятни празнични дни!
С Уважение, дядо Кольо.

Добро да е утрото Ви,
Благодаря Ви, че ме посещавате!
Тялото ми се грижи и живее, защото главата ми мечтае.
Тялото ми иска цел и посока, за да действа, а главата да е празна от несигурност, но да е търсеща за нова възможност.
Казват ми, че нямало друг изход.
Добре, спирам се и търся друг вход!
Радостен съм, че на вчерашния ден бе пълна гората с хора, които се навеждат в гората, откъсват внимателно билките и се изправят с усмивка.
Оставят корените, за да има и догодина.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Здравей!Добър да е денят ти.Попадам случайно на блога ти.
Много мъдрост лъха от поста ти.Явно живееш в приятна и здравословна среда.
Природата и контакта с нея зарежда.Мечтите нямат възраст и това че мечтаеш е хубаво.Позитивната нагласа при теб явно ти помага да преодоляваш ежедневните предизвикателства.Хармонията която посткигаш с природата ти помага също.Поздравявам те и ще следя отвреме на време блога тнти!Поздрав!

Добър да е денят Ви, Уважаема Мария Недева!
Благодаря Ви, за добрите думи!
Да, права СТЕ, преминах през изпитанията, получих 4-те внуци, на се подготвям за посрещане на техните внуци.
Не гледам в чуждото канче, но ежедневно пълня своето с нова опитност, която да е основа върху която ТЕ да надграждат.
Вярвам, че сме дошли от космоса и сме гости в този космически кораб- "Земя", който трябва да опознаем и пазим, но често сме се самозабравяли през последните 2 000 000 000 години.
Забравили сме много от опитностите си, защото сме станали мързеливи и го искаме готово, а не да си го приготвим с усилие.
Не, не искам да съм пример за младите, те трябва да тичат и откриват, но наближилите 60г., трябва да забравят оплакванията и да се върнат при корена, да го поливат и пазят, за да ги посещават децата им, да се зареждат и да продължават по света, но да са сигурни и спокойни, че има пристанище, където да лекуват раните си, та да продължават по- уверени!
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.