Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за провокативните въпроси-"Децата възпроизвеждат ли случилото им се?"
Липсва една думичка - "трудност".
Бях малък и с интерес слушах дядовците, които обясняваха патилата си от гурбетчийството в Аржентина и САЩ.
Изескваха от родителите ми, ежедневно да има по една затрудняваща задача. Това ми помогна при стреса 1989-1992г., за да се преоткрия и в друго можене.
Приложих. - "затрудняването" и при дъщерите ми, сега го прилагаме заедно към 4 внука.
Да, има сърдене, сълзи, роптаене, но всичко се забравя, когато се появят в кухнята и ме хванат за ръката, за да ми покажат постигнатото.
Така постъпвах в интернатите, лагерите и екскурзионните летувания. Всеки притежава "откривателско" мислене и всичко получено без усилие е пагубно за мисленето и имунитета към измамници.
Разгледайте рекламите, семинарите, курсовете и всякакви събирания, всички ни предлагат облекчаване, намаляване на усилията и т.н.???
Какво е това? Това е най- опасния наркотик, защото атрофира мисловния напън за различност и другият ни поглед към възможния изход.
Сега е проблемен сезон, инцидентно се затопля, което залъгва дръвчетата. Умнията земеделец минава с брадвата и наранява леко кората. Тази "болка" е достатъчна, за да ангажира дървото с раната, като забави нарастването на пъпките, а така ще изчакат априлския цъвтеж и летящите пчели???
Така е и с детето, нужна е умствена гимнастика и конкретно действие, а не само думички.
Ползотворен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Прекрасно казано!
Все едно чета собствените си мисли.
Рекламите и изобщо манипулацията на съзнанието на съвременния човек наистина втълпява постоянно мисълта "колкото се може повече имане и комфорт с колкото се може по-малко усилия". И тези, които са повярвали на това :) горките все се чудят защо не могат все пак да се почувстват дълбоко удовлетворени и щастливи. А истинската удовлетвореност от себе си, от собствения ти живот според мен идва единствено след преодоляването, след по-кратката или по-продължителна борба - с хора, с обстоятелства...когато усещаш дълбоката и истинска сладост на усещането "Аз успях! Направих го!".
Това е може би най-ценното усещане, което можем да разбудим и да поддържаме живо в децата си. А това става с постоянни тренировки :) т.е. - като им поставяме трудни задачи, като ги затрудняваме - от малки и докато се формират като личности. След това вече може да сме спокойни, че каквото и да им сервира животът, ще се справят.
Освен "умствената гимнастика", за която ти говориш, според мен е нужна и постоянна "душевна гимнастика".
Жив и здрав, дядо Кольо! :)

Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за добрите думи!
Напълно сте права за "душевната гимнастика". Удостоен съм с честа, да бъда селския клисар и неделното училище. Много внимавам с посягането към камбаната.
Хората чуват и се заслушват- за празник ли бие или за погребение?
Ползотворен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.