Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за напомнянето с "...когато..."!
И аз съм от преходните на земята, но ме впечатли търсенето на тайните.
Нямам представа колко и какви са всичките тайни, но наистина започнах отначало при срещата ми със страни хора, на странно място.
Основното им изискване беше- психически устойчив и стремящ се към добро за друг.
Снимката ми показва, кое е доброто, което съм мечтал.
Как ми помогнаха за психическата стабилност и подтика да започна отначало със занимания от корена ми на моите дядовци.
Вече съм писал за проблема ми през 1981г.. Вярвах, че има помощ извън операцията.
Чух за странни хора на странно място и обвито в много тайни.
Появих се през 1983г., бяха ми поръчали да съм седмица отпуска.
Ето и един от ритуалите, за да си допуснат до техните тайни:
Вземахме брадви и насякохме много наръчи върбови клонки. Седнахме да плетем кош(2м. на 0.6м на 0.7м.) и капак. Отне ни три дена. През тези три дена ми се задаваше един и същи въпрос-"Гледаш ни, чуваш ни, а ще ни дадеш ли възможност да те лишим една минута от дишане?".
Побиваха ме тръпки от неизвестността, но силно мечтаех дъщеря ми да се оправи и да имам внуци.
Предполагах, че са само думи и живота ми няма да е застрашен.
На четвъртият ден ме събудиха с думите-"...днес ще видиш дошлите преди теб...". Бях претръпнал и чаках да минат седемте дни, но предстоеше нещо непознато за мен.
Видях двама мъже и една жена в пижами, които вървяха до направените от тях кошове. Отидохме до реката.
Поставиха първия кош и голям часовник, от старите с камбанки отгоре. Казаха, че е навит да звънне след 3 часа, но капакът няма да е завързан, а ще го завържат при звънването на часовника и тогава ще потопят коша с лежащия в него, във водата за една минута. Четирима здрави мъже седнаха в очакване да изтекат трите часа, а първият от новожелаещите легна по гръб в коша, който сам беше оплел. Тишина, само шепотът на реката се чува.
На вторият час се засуетиха и четиримата мъже, които щяха да потапят коша станаха, а дойдоха четири жени. Коментарите бяха на висок глас.
Само след 5 минути, мъжът от коша излезе от коша и се разкрещя, че не е съгласен да го потапят слаби жени, които може и да не го извадят след една минута.
Благодариха му за желанието, но го помолиха да напусне и да не се надява на втори шанс и присъствието му е нежелано.
Така се повтори и с другите двама.
Стоях, гледах, тръпнех, но ми беше лесно, защото наблюдавах, а как ли щях да реагирам?
Наближаваше седмия ден, отпуската ми свършваше, но никой не ми казваше нищо.
Питах, но отговорът бе-"...има време".
Дойде шестата вечер, вечеряхме рано и преди да я довършим ми казаха- "...сега си ти".
Главата ми забуча, вече се смрачава, как ще преценят едната минута, дали многото ми въпроси не са ги ядосали и искат да се отърват от мен.
Облякох пижамата, две момчета и две момичета понесоха коша да мен към реката. Нямаше ги яките мъже. Целият треперех от съмнения.
Стигнахме брега, горяха огньове, все още не помня колко бяха, главата ми бучеше, защо съм тук, изгубих толкова време, а само ме занимават с отвличащи думи.
Положиха коша, навиха часовника, легнах в него и сложиха капака. Усещах хлад, изпълваха ме съмнения, но се щипех по бедрата, за да се уверя, че съм жив и готов. Наложих си мислене за здраво дете и внуци, евентуално. Това ми е помогнало и съм заспал. Стреснах се от звънът на часовника. Лежах в очакване да ме понесат, но, нищо, продължават да си говорят. Нямам представа, след колко минути дойдоха и завързаха капака.
Понесоха ме към реката. Предупредиха ме, да си поема дъх и да го задържа. Усетих потапянето и вътрешния си бунт, че съм лековерен към странните хора.
Докато се задъхам и ме извадиха.
Това ли бе, толкова бързо ли мина минутата.
После разбрах, че потапянето трае, докато преброят хорово до девет, а страха да е в мен, за цялата предстояща минута.
Бях от малцината, които са имали истинска цел за знанията.
Това бе ново начало, което ме направи силен в отстояване на индивидуалността ми.
Научих много за ръцете, пръстите и ползата от масажите, които правех на 2-е годишната си дъщеря да 12-а и година, а после с упражнения от нея(чели сте в бога ми за пръстите, органите и въздействието им сутрин, преди ставане от леглото.
Това е преживяването ми с тези хора, което се допира до Вашите думи- "...Когато тайните на този свят узная, безспорно ще започна отначало..."!
Живейте и търсете неизвестното, има го и ще Ви промени!
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.