Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, че отваряте поста ми, а евентуално и прочитате написаното!
Снощи гледах мача,Фулън- Висла, но бях неспокоен и се чудех защо, превключих и чух името на дъщеря ми. Бях притеснен, но горд, че е рискувала, а не ни се е обадила.
Дали ще продължи, не е от значение, но важното е, че след раждане на две деца, Тя се чувства умна и красива.
Има ли разлика между мисленето, рискуването и моженето?
Да, дори е задължително да скоча в тъмното!
Има ли полза от неразумността?
Да, това е смелостта да  се провериш, да се преоткриеш и придобиеш самочувствие!
Защо прекалявам със самочувствие и самонадеяност?
Защото натрупах много грешки, рани и опит, които ме доведоха до такава профилна снимка.
Работата ми е свързана с непознати хора, които проявяват любопитство, но искат отговори. Сърдят се, когато им искам написаното, а ми отговарят-"...аз ще разкажа...".
Благодаря им за отбиването и се разделяме.
Защо съм безсърдечен и краен, а не обгръщащ ги с разбиране и самочувствие?
Защото е по- важен техният дневник, а после и моите думи.
Първо е безпристрастният лист, който ще поеме всичките им мисли, а после ще го прочетат,
Ще си поставят въпроса -"Защо?", ще оцветят неясното, ще го сравнят с наличното в нета, а много, много, много по- късно ще разговарят с някого.
Най- труден е риска със себе си! Страховете, притесненията, съмненията и т.н., които да преодолееш, а после и да посегнеш.
Това не е мое откритие, вече съм писал, че съм математик и залагам на аритметиката, определени натрупвания, свързани в логическа последователност и хоп, вече сме готови, за да рискуваме и проверим посоката.
Снощи имаше концерт по една от телевизиите, а да си спомним, че всичко започна от малка стаичка, в която Кръстьо Лафазанов канеше колеги, за да ни разсмиват.
Няма нищо в социалният ни живот, което да не е започнало, като мисъл в нечия глава, но притежателят на главата е рискувал, показал, преценил позитивните и отрицателни реакции, но продължавал да се променя, да променя продукта и да се показва.
Това го умее всяко дете, но възрастните го стресират и се опитват да го възпрат, защото така не трябвало.
Често чувам и чета-"...ще наблюдавам и ако има други, тогава ще повярвам и последвам...".
При нас има "зареда", така се казва, когато се редуваме в изкарването на козите, вместо да си наемем козар. Удоволствие е, да ги наблюдавам и да им се радвам, защото е важна рискуващата, която води, проверява и приканва останалите за наличната паша. Невероятно е съобразяването на останалите с нейните смели посоки.
Ние сме хора, но често използваме-"...това не е възможно, има измама, има подвеждане...", но кой ни е ограничил смелостта да рискуваме, да го кажем, да го предложим, дори и да си поемем дозата присмех?
Винаги ще се връщам с приканване към тетрадките и записване на споходилите ни мисли.
Имаме глава, украсяваме я с грим, прическа, шапка и очила, а вътре в нея става ли промяна?
Да, става промяна и ни изпраща множество сигнали с болки, потрепервания, настръхване, сълзи, но тичаме при личния лекар или психолог?
Рискувах през 1977г.- успях, през 1981г.- успях, през 1983г.- успях, през 1990-1992г.- загубих, през 1992- 1996т. прекалих и заболях, през 1997г.- успях и сега съм спокоен, самоуверен и радващ се на внуци, но доволен от натрупания опит, дори и с платената цена.
Нямам рецепта и не бих си позволил да предлагам решения, но мога да настоявам за прокарване на път към себе си.
Първата и най- трудна крачка е допускането на собствените мисли в тетрадката, наслагването на сънуваното и натоварването на написаното с въпроси, въпроси и пак въпроси, отговорите ще дойдат.!
Мислете и рискувайте, забравете за раните!
Погледнете вашето малко дете или внуче, или съседско дете. Сложете играчката на високо. То обмисля хващането на играчката, носи столове, слага възглавници, не се разсейва с мисли-"...ами ако падна...", да, пада, плаче, оглежда се, вижда, че няма никой, става и почва отначало, забравя, че е плакало, защото играчката му е важна, като достигане, а не че ще си играе цял живот с нея!!!
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Добър да е денят Ви, Уважаеми Четящи и Пишещи!
Какво е живота, ако нямаш възможност да се похвалиш?
Радвам се на смелостта и риска да си умна и красива, когато си родила две деца!
www.btv.bg/shows/shouto-na-slavi/videos/video/759890115-Umna_i_krasiva_Kastingi__4_chast.html
На този адрес ще видите малката ни дъщеря 12мин от началото на шоуто.Много е потайна дъщеря ми!?
Доволен съм, че тя рискува, скочи в дълбокото и е щастлива в големия град.
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.